Анатолий Луначарски

Анатолий Луначарски Анатолий Васильевич Луначарский
руски политик
Роден	11 ноември 1875 г. ^(стар стил) Полтава, Руска империя
Починал	26 декември 1933 г. (58 г.) Мантон, Франция
Погребан	Некропол на стената на Кремъл, Тверски район, Русия
Учил в	Цюрихски университет
Политика
Партия	Болшевизъм Руска социалдемократическа работническа партия КПСС
Уебсайт	Страница в IMDb
Анатолий Луначарски в Общомедия

Анатолий Луначарски (на руски: Анато́лий Васи́льевич Лунача́рский) е руски и съветски писател, обществен и политически деятел, преводач, публицист, критик и изкуствовед^[1].

От октомври 1917 г. по септември 1929 г. е първи комисар на „Наркомпрос“, активен участник в Руската революция от 1905 – 1907 г. и Октомврийската революция от 1917 г., академик на Академията на науките на СССР.

С марксизъм започва да се занимава още като ученик. След Октомврийската революция изиграва съществена роля в привличане на част от старата интелигенция на страната на болшевиките. Той е един от основоположниците на пролетарската литература. През 1933 година умира по пътя за Испания като глава на съветска делегация. Урната с праха му е погребана в некропола на Кремълската стена на Червения площад в Москва.

Библиография

• Этюды критические и полемические. Москва: „Правда“, 1905.
• Королевский брадобрей. Санкт-Петербург: „Дело“, 1906.
• Отклики жизни. СПБ: изд. О. Н. Поповой, 1906.
• Пять фарсов для любителей. СПБ: „Шиповник“, 1907.
• Идеи в масках. М.: „Заря“, 1912.
• Культурные задачи рабочего класса. Петроград: „Социалист“, 1917.
• А. Н. Радищев, первый пророк и мученик революции. Петроград: издание Петроградского совета, 1918.
• Диалог об искусстве. М.: ВЦИК, 1918.
• Фауст и город. Петроград: изд. Литературно-издательского отдела Наркомпроса, 1918.
• Маги. Ярославль: изд. Тео Наркомпроса, 1919.
• Василиса премудрая. Петроград: Гиз, 1920.
• Иван в раю. М.: „Дворец искусства“, 1920.
• Оливер Кромвель. Ист. мелодрама в 10 картинах. М.: Гиз, 1920.
• Канцлер и слесарь. М.: Гиз, 1921.
• Фауст и город. М.: Гиз, 1921.
• Искушение. М.: Вхутемас, 1922.
• Освобожденный Дон-Кихот. Гиз, 1922.
• Фома Кампанелла. М.: Гиз, 1922.
• Этюды критические. Гиз, 1922.
• Драматические произведения, тт. I—II. М.: Гиз, 1923.
• Основы позитивной эстетики. М.: Гиз, 1923.
• Искусство и революция. М.: „Новая Москва“, 1924.
• История западно-европейской литературы в её важнейших моментах, чч. 1 – 2. Гиз, 1924.
• Ленин. Л.: Госиздат, 1924.
• Медвежья свадьба. М.: Гиз, 1924.
• Поджигатель. М.: „Красная новь“, 1924.
• Театр и революция. М.: Гиз, 1924.
• Толстой и Маркс. Ленинград: „Academia“, 1924.
• Литературные силуэты. Л.: Гиз, 1925.
• Критические этюды. Л.: изд. Книжного сектора Ленгубоно, 1925.
• Судьбы русской литературы. Л.: „Academia“, 1925.
• Этюды критические (Западно-европейская литература). М.: „ЗИФ“, 1925.
• Яд. М.: изд. МОДПиК, 1926.
• На Западе. М.-Л.: Гиз, 1927.
• На Западе (Литература и искусство). М.-Л.: Гиз, 1927.
• Н. Г. Чернышевский, Статьи. М.-Л.: Гиз, 1928.
• О Толстом, Сборник статей. М.-Л.: Гиз, 1928.
• Личность Христа в современной науке и литературе (об „Иисусе“ Анри Барбюса)
• Стенограмма диспута А. В. Луначарского с Александром Введенским. М.: изд. „Безбожник“, 1928.
• Максим Горький. М.-Л.: Гиз, 1929.
• Спиноза и буржуазия. 1933.

Източници

1. Bernice Glatzer Rosenthal, New Myth, New World: From Nietzsche to Stalinism, Pennsylvania State University, 2002, p.85 ISBN 0-271-02533-6

Външни препратки

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Анатолий Луначарски.

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Анатолий Луначарски.

• ((en)) Наследие А. В. Луначарского