Ангелика Шробсдорф

Ангелика Шробсдорф Angelika Schrobsdorff
германска писателка
Родена	24 декември 1927 г. Фрайбург, Германия
Починала	30 юли 2016 г. (88 г.) Берлин, Германия
Националност	Германия
Работила	писател
Литература
Жанрове	роман, разказ, есе
Семейство
Съпруг	Клод Ланцман
Уебсайт	Страница в IMDb
Ангелика Шробсдорф в Общомедия

Ангелика Шробсдорф (на немски: Angelika Schrobsdorff) е германска писателка, с еврейско самосъзнание. Като ученичка и девойка е живяла в България и в романите си описва с добро страната и българите, с които е общувала.

Ангелика Шробсдорф,
погребение, 2016

Ангелика Шробсдорф,
гробница, 2019

Биография и творчество

Родена е на Бъдни вечер 1927 г. във Фрайбург, Южна Германия, от майка еврейка и баща немец – заможен пруски аристократ, берлинчанин. Има брат и сестра от предишен брак на майка си.

За да спаси съпругата и децата от нацистко преследване, бащата Шробсдорф урежда фиктивен брак на жена си с българин и така в 1939 г. малката Ангелика се озовава в София заедно с майка си и сестра си^[1]. Малко преди това брат ѝ е напуснал Германия, след това, по време на Втората световна война, се сражава в редиците на антихитлеристката коалиция и намира гибелта си непосредствено преди края на войната. В София Шробсдорф е живее заедно с майка си и сестра си Бетина отначало на ул. „Оборище“. Междувременно Бетина се омъжва за бъдещия професор Димитър Станишев. Следва евакуация в село Бухово поради бомбардировките и след това в средата на 1944 година, Ангелика и майка ѝ намират подслон на ул. „Мургаш“ в дома на инж. Константин Йосифов, който е съпруг на Радка Йосифова, сестра на зетя Димитър Станишев.

Улица „Мургаш“ е многократно споменавана в произведенията на писателката, също и къщата, и обитаваните две стаи и кухня. Къщата е снимана във филмите.

В 1947 г. Ангелика Шробсдорф се жени за американски офицер от окупационните представители в София и с негова помощ се завръща в Германия, в Мюнхен.

В 1971 г. Ангелика Шробсдорф се жени за френския режисьор и филмов продуцент Клод Ланцман (1925–2018)^[2] и живее при него в Париж.

В 1983 г. Ангелика Шробсдорф се преселва в Израел и живее там до 2006 г.

Освен родния немски език и иврит, Шробсдорф владее добре английски и френски. Българския го е позабравила. На стари години Ангелика Шробсдорф се завръща окончателно в Берлин и намира жилище близо до бащината къща, която отдавна е чужда собственост. Както самата тя се изразява в едно от последните си интервюта, „в Берлин се умира по-удобно“^[3].

Романи и сборници с есета и разкази

• „Господата“ (1961)
• „Любовникът“ (1964)
• „Тези мъже“ (1966)
• „Следи“ (1968)
• „Краткият час между деня и нощта“ (1978)
• „Пътуването към София“ (1983) с предговор от Симон дьо Бовоар – преведен частично в сп. „Съвременник“
• „Къщата в ничията земя или Йерусалим беше винаги един труден адрес“ (1989)
• „Ти не си като другите майки“ (1992) – преведен на български
• „Хубавият мъж и други разкази“ (1993)
• „Йерихон: една любовна история“ (1995)
• „Грандхотел България. Завръщане у дома в миналото“ (1997) – преведен на български^[4]
• „Събудено от спомена“ (1999)
• „Ако някога те забравя, о Йерусалим“ (2002)

Има и филми, отразяващи живота на Ангелика Шробсдорф и разказаното от нея.

Литература

• Ренгха Родевил Rengha Rodewill, Ангелика Шробсдорф (биография с фотографии), be.bra Verlag, Берлин, Германия 2017, 978-3-89809-138-1

Източници

1. Ангелика Шробсдорф, „Ти не си като другите майки“, Издател ИК „Аквариус“, 2005.
2. Claude Lanzmann, Director of 'Shoah' Dies at Age 92 Клод Ланзман умира на 92-годишна възраст, The New York Times – Online, 5 юли 2018.
3. „Es stirbt sich bequemer in Berlin“ Архив на оригинала от 2012-11-06 в Wayback Machine., Berliner Zeitung, 24 Feb. 2007.
4. Ангелика Шробсдорф, „Грандхотел България. Завръщане в миналото“, Издател „Атлантис КЛ“, 1997 г."