Ангъчи | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Бял ангъч (T. tadorna) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
F. Boie, 1822 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ангъчи в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Ангъчите (Tadorna), наричани още килифари или пеганки, са сравнително едри представители на семейство Патицови (Anatidae), разред Гъскоподобни (Anseriformes). Плуват добре, но се гмуркат само малките. Летят добре.
Населяват предимно крайбрежията на соленоводни и по-рядко сладководни басейни. В България се срещат следните два вида:
Ангъчите се хранят предимно с храна от животински произход: ракообразни, насекоми, мекотели и различни други видове дребни безгръбначни. Зимно време често преминават на растителна храна.
Моногамни птици. Предпочитат да гнездят в дупки в земята, като за целта използва изоставените дупки на язовци, лисици и др. Гнездото правят на сравнително голяма дълбочина в дупката, до около 3-4 m. При липса на дупка могат да го построят и в скална цепнатина, разрушена постройка или просто на земята сред по-гъста растителност. Гнездото може да се намира дори на километър от най-близкия воден басейн. Гнездото е обилно постлано с пух. Снасят между 6 и 18 яйца, но най-често 8-9. Мъти единствено женската в продължение на 27-29 дни.
В миналото ангъчите са били ловен обект в България, но поради намалялата им численост и двата представители на рода са включени в Червената книга на защитените видове. Когато е бил по-често срещан, белият ангъч е бил понякога отглеждан редом с другите домашни птици и успешно е изпълнявал функцията на пазач на ятото, като е издавал крясъци и смело се хвърлял срещу неприятелите.