Анджела Симиля

Анджела Симиля Angela Similea
Информация
Родена	9 юли 1946 г. (78 г.) Ънтъй Дечембрие, Народна република Румъния
От	Румъния
Стил	поп
Професии	певица
Активност	от 1970 г.
Музикален издател	„Електрекорд“, „Ово Мюзик“, „Ротон“
Уебсайт	Страница в IMDb
Анджела Симиля в Общомедия

Анджѐла Симѝля (на румънски: Angela Similea; Ънтъй Дечембрие, 9 юли 1946 г.) е румънска поп певица от втората половина на XX век. Представя се на редица фестивали както в родната си страна, така и в чужбина, включително и в България.

Биография

Родена е в комуната Ънтъй Дечембрие (окръг Илфов), намираща се недалеч на юг от Букурещ. Тя е първото дете в семейството на Петре и Гергина Симиля и има двама по-малки братя. Увлича се по музиката още като малка.

В младежките си години развива комплекс за малоценност вследствие на строгостта на майка си, която не я пуска да ходи на събирания с приятелите си. Голямо влияние върху избора ѝ да иска да стане певица, има концерт на Мария Тънасе, на който Анджела отива веднъж. Въпреки това поради категоричния отказ на майка си да се впусне в такава кариера, която не ѝ осигурява материална сигурност, се насочва към детската медицина.

Първото ѝ качване на сцена е, когато е десетокласничка в столичния лицей „Илие Пинтилие“.^[1] По време на гимназиалните ѝ години учителят ѝ по музика Марин Теофил открива дарбата ѝ и я насочва към композитора Джордже Григориу, който по това време е ръководител на ансамбъла на Съюза на комунистическата младеж. По негов съвет се записва да следва пеене в Народното училище за изкуство в класа на Флорика Оръску с корепетитор Мариус Цейку от 1967 до 1970 г. При тях учат и други видни имена на румънската музика като Аура Урзичану, Дида Дръган, Михай Константинеску, Мирабела Дауер, Олимпия Панчу и други. Тъй като учителката намира гласа на Анджела за твърде крехък, ѝ препоръчва да започне да пуши, за да звучи по-сериозно. След относително кратко време гласът ѝ узрява и става по-дълбок.

Дебютът ѝ е през декември 1967 г. на Конкурса за артисти любители и печели I и III награда с песента Câmpia sub lună („Полето под луната“ по музика на Василе Веселовски от репертоара на Аида Мога), след което – I награда на конкурса Primăvara bucureșteană („Букурещка пролет“).^[1] През 1969 г. участва за първи път на Фестивала за лека музика в Мамая с три песни и се появява за първи път по телевизията.

70-те години

Първия си значим успех постига с II награда („Сребърен елен“) на 3-тото издание на Международния фестивал „Златният елен“ в Брашов през март 1970 г. за изпълнението си на песните Marea cântă („Морето пее“) и După noapte vine zi („След нощта идва ден“). На същото издание Паша Христова печели III награда („Бронзов елен“).^[2]

През 1971 г. „Електрекорд“ издава първата ѝ краткосвиреща плоча с песни по музика на Джордже Григориу. Сред включените е Amurgul („Здрачът“), с която печели специалната награда на журито на конкурса „Дечинска котва“ в Чехословакия и се представя и на 12-ото издание на Международния музикален фестивал в Сопот (Полша) през август.^[3]

Участва в съвместните продукции „Ало, София, тук Букурещ“ (реж. Хачо Бояджиев) и „Ало, Букурещ? Тук София“ (реж. Сорин Григореску) на Българската и Румънската телевизия съответно през януари 1972 г. и септември 1976 г.^[4]

През юни 1974 г. участва на 10-ото издание на фестивала „Златният Орфей“ в Слънчев бряг и получава II награда в международния конкурс за изпълнението си на песента Tu ești primăvara mea („Ти си моята пролет“), включена в сборната плоча „Златният Орфей '74. Лауреати – певци и песни“ (ВТА 1723), издадена от „Балкантон“^[5][6][4]

През 1977 г. на Фестивала за лека музика в Мамая участва с песента Un albastru infinit („Безкрайна синева“) по музика на Марчел Драгомир и текст на Овидиу Думитру, за която печели I награда. Включена е в едноименния ѝ първи албум от следващата година, издаден от „Електрекорд“. С някои от песните в него е заснет и късометражен 20-минутен филм с нейно участие в Сибиу и по дунавската делта със същото име с режисьор Виорел Сергович. През август 1977 г. участва на 17-ото издание на Международния музикален фестивал в Сопот, на който е замислено да изпълни заглавната песен и Țurai („Цурай“) в трио с Олимпия Панчу и Мариус Цейку, но партитурите за първата не пристигат навреме и се налага Цейку да създаде гласов аранжимент за акапелната песен Pastel в нощта преди фестивала, за да може Анджела да има песен, с която да се представи. В деня на фестивала организаторите решават да я преместят в заключителната част на концерта, но тя отказва и така триото изпълнява Țurai и Il faut que les hommes s'aiment („Трябва хората да се обичат“).^[3] Печели наградата „Мис обектив“ на събитието.

80-те и 90-те години

През 80-те години записва поредица от албуми, участва в няколко филма и мюзикъла.

През 1995 г. записва една от най-известните си песни – Să mori de dragoste rănită („Да умреш от ранена любов“) по музика на Марчел Драгомир и текст на Аурел Сторил, обявена за „песен на XX век“ през 2000 г.

Личен живот

Певицата има четири брака.

Първият е с електротехника Анди Константин, с когото не след дълго се развежда.

Вторият е с китариста Сорин Мовиляну, от когото има син, кръстен на него.

Третия си брак сключва през 1974 г. с нидерландския бизнесмен Ян Хилген, с когото се запознава чрез свой приятел от Румъния. Остава с него в продължение на 17 години до развода си през 1991 г.

Четвъртия си брак сключва на 9 февруари 1999 г. с политика Виктор Сурду, с когото остава до смъртта му от рак на задстомашната жлеза на 7 април 2011 г.

Дискография

Студийни албуми

• 1978 – Un albastru infinit
• 1983 – Nufărul alb
• 1985 – Angela Similea
• 1986 – Balada iubirilor deschise
• 1987 – Nu-mi lua iubirea (съвместен албум с Мариус Цейку)
• 1988 – De dragul tău
• 1994 – B 03 MAG
• 1994 – Îți amintești de mine…
• 1996 – Să mori de dragoste rănită
• 1998 – Colinde și cântece de Crăciun (съвместен албум с Мариус Цейку)
• 1999 – Un roman de iubire într-un albastru infinit
• 2005 – Lumea mea
• 2008 – Doar pentru voi (съвместен албум с Виктор Сурду и Овидиу Коморник)

Сборни албуми

• 1986 – Angela Similea: Un albastru infinit, Nufărul alb, Trăiesc
• 1995 – Succese (Tu, iubirea mea)
• 1997 – Angela Similea
• 2002 – Nostalgie
• 2003 – Dacă nu ai prieteni, ești un om sărac
• 2007 – Anii 70, vol. 1
• 2007 – Anii 70, vol. 2
• 2008 – Muzică de colecție, vol. 30: Angela Similea
• 2009 – Anii 80, vol. 1
• 2010 – Anii 80, vol. 2
• 2019 – Trăiesc
• 2019 – Să ne reamintim

Краткосвирещи плочи

• 1971 – Amurgul/O fată și-o chitară/Nesuferită tristețe/Iubire, tu
• 1975 – Melodii din repertoriul lui Demis Roussos: Numai cu tine/Umbre/Va fi o zi
• 1976 – Să iubești cât trăiești…/Simfonia iernii/Hei, omule!

Филмография

• 1980 – Un albastru infinit (късометражен музикален)
• 1984 – Totul e posibil în joc
• 1985 – Rămășagul
• 1986 – Trenul de aur
• 1987 – O zi la București
• 2014 – Să mori de dragoste rănită (късометражен)

Признания и отличия

• 1970 – II награда („Сребърен елен“) на 3-тото издание на Международния фестивал „Златният елен“ в Брашов за песните Marea cântă („Морето пее“) и După noapte vine zi („След нощта идва ден“)
• 1974 – II награда в международния конкурс на 10-ото издание на Международния фестивал „Златният Орфей“ в Слънчев бряг за песента Tu ești primăvara mea („Ти си моята пролет“)^[5][6]
• 2004 – орден „За заслуги в областта на културата“, степен „Кавалер“, категория Б – „Музика“, Букурещ, Румъния^[7]

Източници

1. Мирча Николау. Festivalul și Concursul Tinerilor Soliști de Muzică Ușoară din București (1968 – 1970) // topromanesc.ro, 23 април 2014 г. Посетен на 22 май 2024 г. (на румънски)
2. Documents, Articles and Information on Romania. „Аджерпрес“, 16 март 1970. p. 10. (на английски)
3. Фестиваль «Песня года». Сопот // pesnyagoda.my1.ru. Посетен на 18 май 2024 г. (на руски)
4. Мирча Николау. Angela Similea – Palmares // topromanesc.ro, 20 юни 2021 г. Посетен на 22 май 2024 г. (на румънски)
5. Андре де Векей. Ireland Gets a First at Bulgarian Tenth Golden Orpheus Festival // сп. „Билборд“. worldradiohistory.com, 29 юни 1974 г. p. 72. Посетен на 18 май 2024 г. (на английски)
6. Златният Орфей '74. Лауреати – певци и песни // balkanton.su. Посетен на 18 май 2024 г.
7. Decret nr. 1094 din 10 decembrie 2004 // legex.ro. (на румънски)

Външни препратки

• Дискография в „Дискогс“

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Angela Similea в Уикипедия на румънски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​