Анди Родик

Анди Родик
Andy Roddick
Информация
Държава САЩ
Роден
30 август 1982 г. (42 г.)
Живее вОстин
Височина / Тегло187 cm / 88 kg
Прякор(и)Ей-Род
Кариера
Професионална2000
Оттеглил се2012
Пари от наградни фондове$ 20 640 030
Сингъл
Победи-загуби612–213
Титли от Големия шлем1
Титли от ATP32
Най-висока позиция1 (3 ноември 2003)
Турнири от Големия шлем
ОП на Австралия1/2 финал
2003, 2005, 2007, 2009
Ролан Гарос4-ти кръг
2009
УимбълдънФинал
2004, 2005, 2009
ОП на САЩШампион
2003
Двойки
Победи-загуби67–50
Титли от ATP4
Най-висока позиция50 (11 януари 2010)
Отборно
Купа ДейвисСАЩ (2001 – 2009)
Шампион 2007
Информацията е актуална към 8 декември 2023
Анди Родик в Общомедия

Андрю Стивън Родик (на английски: Andrew Stephen Roddick) е американски тенисист, прекратил кариерата си през 2012 г.

Роден е в Омаха, майка му Бланш е бивша учителка, ръководи фондацията „Анди Родик“ (за защита на деца в неравностойно положение, основана през 2002 година), а баща му Джери е бизнесмен. Има двама по-големи братя – Лоурън и Джон, които също играят тенис, но не са толкова популярни като брат си. Анди се запалва по тениса, когато в САЩ се провежда Купа Дейвис – неофициалното отборно първенство за мъже. Тогава той наблюдава мач на Пийт Сампрас. Анди е на 9 години, когато започва да играе тенис и не след дълго става №1 при юношите. Успехите му продължават, когато се прехвърля при мъжете.

Името на Родик се свързва с няколко романтични връзки като Парис Хилтън, Манди Мур и Мария Шарапова, но от 2009 година той е женен за модела и актриса Бруклин Декър.

През 2003 г. на 21-вия си рожден ден побеждава Хуан Карлос Фереро на финала, печели Откритото първенство на САЩ и става №1 при мъжете. Това е единствената му титла от Голям шлем, макар че достига до финал още 4 пъти – три пъти на Уимбълдън и още веднъж на Откритото първенство на САЩ. И четирите пъти губи от Роджър Федерер. Негов треньор е Лари Стефанки. Той и Федерер са единствените тенисисти, които от 2002 до 2010 са непрекъснато в първата десетка на Световната ранглиста. Родик е известен с изключително бързите си и мощни сервиси, до 2011 година на него принадлежи рекорда за най-бързия сервис – 155 mph или 249.5 km/h, като бие собствения си рекорд три пъти. Той участва в купа Дейвис от 2001 до 2009 година като спомага за победата и спечелването на купата от отбора на САЩ през 2007 година, след като САЩ не са я печелили от 1995 година.

На Откритото първенство на САЩ през 2012 година Анди Родик обявява оттеглянето си от активна спортна дейност.[1]

Анди Родик използва продуктите на следните фирми, за което има сключени договори с рекламна цел:

Класиране в ранглистата в края на годината

[редактиране | редактиране на кода]
Година 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012
Сингъл 158 14 10 1 2 3 6 6 8 7 8 14 22
Двойки 305 130 112 127 224 650 259 744 583 52 334 116 1037

Кариерна статистика

[редактиране | редактиране на кода]
година турнир съперник резултат
2003 ОП САЩ Хуан Карлос Фереро 6–3, 7–6(7–2), 6–3
година турнир съперник резултат
2004 Уимбълдън Роджър Федерер 6–4, 5–7, 6–7(3–7), 4–6
2005 Уимбълдън Роджър Федерер 2–6, 6–7(2–7), 4–6
2006 ОП САЩ Роджър Федерер 2–6, 6–4, 5–7, 1–6
2009 Уимбълдън Роджър Федерер 7–5, 6–7(6–8), 6–7(5–7), 6–3, 14–16
година турнир съперник във финала резултат
2003 Канада Оупън Давид Налбандиян 6–1, 6–3
2003 Синсинати Оупън (1) Марди Фиш 4–6, 7–6(7–3), 7–6(7–4)
2004 Маями Оупън (1) Гилермо Кория 6–7(2–7), 6–3, 6–1, отказва се
2006 Синсинати Оупън (2) Хуан Карлос Фереро 6–3, 6–4
2010 Маями Оупън (2) Томаш Бердих 7–5, 6–4
година турнир съперник във финала резултат
2002 Канада Оупън Гилермо Каняс 4–6, 5–7
2004 Канада Оупън Роджър Федерер 5–7, 3–6
2005 Синсинати Оупън Роджър Федерер 3–6, 5–7
2010 Индиън Уелс Иван Любичич 6–7(3–7), 6–7(5–7)

ATP финали (32 титли; 52 финала)

[редактиране | редактиране на кода]
П–З Година Турнир Клас Настилка Опонент Резултат
Победа 1–0 2001 Веризон Чалъндж Международни Клей Ксавие Малис 6–2, 6–4
Победа 2–0 2001 Ю Ес Клей Чемпиъншипс Международни Клей Ли Хен Тхек 7–5, 6–3
Победа 3–0 2001 Вашингтон Оупън Межд. Голд Твърда Шенг Схалкен 6–2, 6–3
Победа 4–0 2002 Мемфис Оупън Межд. Голд Твърда (з) Джеймс Блейк 6–4, 3–6, 7–5
Загуба 4–1 2002 Делрей Бийч Оупън Международни Твърда Давиде Сангвинети 4–6, 6–4, 4–6
Победа 5–1 2002 Ю Ес Клей Чемпиъншипс Международни Клей Пийт Сампрас 7–6(11–9), 6–3
Загуба 5–2 2002 Канада Оупън (Торонто) Мастърс 1000 Твърда Гилермо Каняс 4–6, 5–7
Загуба 5–3 2003 Мемфис Оупън Межд. Голд Твърда (з) Тейлър Дент 1–6, 4–6
Загуба 5–4 2003 Ю Ес Клей Чемпиъншипс Международни Клей Андре Агаси 6–3, 3–6, 4–6
Победа 6–4 2003 Хипо Груп Интернешънъл Международни Клей Николай Давиденко 6–3, 6–2
Победа 7–4 2003 Куинс Клъб Чемпиъншипс Международни Трева Себастиен Грожан 6–3, 6–3
Победа 8–4 2003 Индианаполис Чемпиъншипс Международни Твърда Парадорн Сричапан 7–6(7–2), 6–4
Победа 9–4 2003 Канада Оупън (Монреал) Мастърс Твърда Давид Налбандиян 6–1, 6–3
Победа 10–4 2003 Синсинати Оупън Мастърс Твърда Марди Фиш 4–6, 7–6(7–3), 7–6(7–4)
Победа 11–4 2003 ОП САЩ Голям шлем Твърда Хуан Карлос Фереро 6–3, 7–6(7–2), 6–3
Победа 12–4 2004 Пасифик Коуст Чемпиъншипс Международни Твърда (з) Марди Фиш 7–6(15–13), 6–4
Победа 13–4 2004 Маями Оупън Мастърс Твърда Гилермо Кория 6–7(2–7), 6–3, 6–1, отказва се
Загуба 13–5 2004 Ю Ес Клей Чемпиъншипс Международни Клей Томи Хаас 3–6, 4–6
Победа 14–5 2004 Куинс Клъб Чемпиъншипс Международни Трева Себастиен Грожан 7–6(7–4), 6–4
Загуба 14–6 2004 Уимбълдън Голям шлем Трева Роджър Федерер 6–4, 5–7, 6–7(3–7), 4–6
Победа 15–6 2004 Индианаполис Чемпиъншипс Международни Твърда Николас Кифер 6–2, 6–3
Загуба 15–7 2004 Канада Оупън (Монреал) Мастърс Твърда Роджър Федерер 5–7, 3–6
Загуба 15–8 2004 Тайланд Оупън Международни Твърда (з) Роджър Федерер 4–6, 0–6
Победа 16–8 2005 Пасифик Коуст Чемпиъншипс Международни Твърда (з) Сирил Солние 6–0, 6–4
Победа 17–8 2005 Ю Ес Клей Чемпиъншипс Международни Клей Себастиен Грожан 6–2, 6–2
Победа 18–8 2005 Куинс Клъб Чемпиъншипс Международни Трева Иво Карлович 7–6(9–7), 7–6(7–4)
Загуба 18–9 2005 Уимбълдън Голям шлем Трева Роджър Федерер 2–6, 6–7(2–7), 4–6
Победа 19–9 2005 Вашингтон Оупън Международни Твърда Джеймс Блейк 7–5, 6–3
Загуба 19–10 2005 Синсинати Оупън Мастърс Твърда Роджър Федерер 3–6, 5–7
Победа 20–10 2005 Сюд дьо Франс Оупън Международни Килим (з) Гаел Монфис 6–3, 6–2
Загуба 20–11 2006 Индианаполис Чемпиъншипс Международни Твърда Джеймс Блейк 6–4, 4–6, 6–7(5–7)
Победа 21–11 2006 Синсинати Оупън Мастърс Твърда Хуан Карлос Фереро 6–3, 6–4
Загуба 21–12 2006 ОП САЩ Голям шлем Твърда Роджър Федерер 2–6, 6–4, 5–7, 1–6
Загуба 21–13 2007 Мемфис Оупън Межд. Голд Твърда (з) Томи Хаас 3–6, 2–6
Победа 22–13 2007 Куинс Клъб Чемпиъншипс Международни Трева Никола Маю 4–6, 7–6(9–7), 7–6(7–2)
Победа 23–13 2007 Вашингтон Оупън Международни Твърда Джон Иснър 6–4, 7–6(7–4)
Победа 24–13 2008 Пасифик Коуст Чемпиъншипс Международни Твърда (з) Радек Щепанек 6–4, 7–5
Победа 25–13 2008 Дубай Тенис Чемпиъншипс 500 серии Твърда Фелисиано Лопес 6–7(8–10), 6–4, 6–2
Загуба 25–14 2008 Пасифик Коуст Чемпиъншипс Международни Твърда Хуан Мартин дел Потро 1–6, 6–7(2–7)
Победа 26–14 2008 Чайна Оупън Международни Твърда Дуди Села 6–4, 6–7(6–8), 6–3
Загуба 26–15 2009 ATP Катар Оупън 250 серии Твърда Анди Мъри 4–6, 2–6
Победа 27–15 2009 Мемфис Оупън 500 серии Твърда (з) Радек Щепанек 7–5, 7–5
Загуба 27–16 2009 Уимбълдън Голям шлем Трева Роджър Федерер 7–5, 6–7(6–8), 6–7(5–7), 6–3, 14–16
Загуба 27–17 2009 Вашингтон Оупън 500 серии Твърда Хуан Мартин дел Потро 6–3, 5–7, 6–7(6–8)
Победа 28–17 2010 Бризбън Интернешънъл 250 серии Твърда Радек Щепанек 7–6(7–2), 7–6(9–7)
Загуба 28–18 2010 Пасифик Коуст Чемпиъншипс 250 серии Твърда (з) Фернандо Вердаско 6–3, 4–6, 4–6
Загуба 28–19 2010 Индиън Уелс Оупън Мастърс 1000 Твърда Иван Любичич 6–7(3–7), 6–7(5–7)
Победа 29–19 2010 Маями Оупън Мастърс 1000 Твърда Томаш Бердих 7–5, 6–4
Загуба 29–20 2011 Бризбън Интернешънъл 250 серии Твърда Робин Сьодерлинг 3–6, 5–7
Победа 30–20 2011 Мемфис Оупън 500 серии Твърда (з) Милош Раонич 7–6(9–7), 6–7(11–13), 7–5
Победа 31–20 2012 Истборн Интернешънъл 250 серии Трева Андреас Сепи 6–3, 6–2
Победа 32–20 2012 Атланта Оупън 250 серии Твърда Жил Мюлер 1–6, 7–6(7–2), 6–2