Андреа Дуоркин Andrea Dworkin | |
американска радикална феминистка | |
Андреа Дуоркин през 1988 г. | |
Родена |
26 септември 1946 г.
|
---|---|
Починала | |
Националност | САЩ |
Работила | писател, политик |
Литература | |
Период | 1966 – 2005 |
Известни творби | Pornography (1981) Intercourse (1987) |
Политика | |
Убеждения | анархист |
Известен с | публикации върху радикалната феминистка теория и практика |
Семейство | |
Баща | Хари Дуоркин |
Майка | Силвия Шпигел |
Съпруг | Корнелиус Дирк де Брюн (1969 - 1976) Джон Столтенбърг (от 1998) |
Подпис | |
Андреа Дуоркин в Общомедия |
Андреа Дуоркин (на английски: Andrea Dworkin) (26 септември 1946 – 9 април 2005) е американска радикална феминистка и писател, известна с критиката си към порнографията, за която смята, че е виновна за сексуалното, но не само, насилие върху жени.
Антивоенен активист и анархист от края на 60-те години, Дуоркин става радикална феминистка и публикува 10 книги върху радикалната феминистка теория и практика. В края на 70-те години и през 80-те години тя получава национална за САЩ известност като говорител на антипорнографското движение, както и заради нейните текстове върху порнографията и сексуалността, особено в Порнография: Мъже, които притежават жени и Проникване, които остават двете най-популярни нейни книги.
В повечето от своите книги Дуоркин илюстрира липсата на власт при жените в повечето епохи и общества по света. Тя поставя ударение върху това, че в традиционните общности жените и дъщерите на властимащите мъже са отглеждани така, че да бъдат физически безсилни: с неразвити мускули, твърде дълги нокти, деформирани стъпала.
В обикновените патриархални домакинства жената е животно за секс и бебета, както кравата е животно за месо и мляко, както и самото дете е бъдеща подчинена работна ръка. Модерната хетеросексуална порнография според Дуоркин отразява в синтезиран вид все още съществуващите патриархални нагласи – в порно филмите сцената започва с ерекцията на мъжете и завършва с еякулацията на мъжете, като жените са само средство за достигане на тази еякулация.
Дуоркин и други теоретици на феминизма отбелязват, че порното законно и открито се толерира само в общности, в които жените по закон са равни на мъжете. Чрез порното мъжете компенсират появата на новите „равноправни граждани“, потъвайки в свят, в който жените са изцяло техни слуги.
|