Андреас Щайнхьофел

Андреас Щайнхьофел
Andreas Steinhöfel
Андреас Щайнхьофел през 2014 г.
Андреас Щайнхьофел през 2014 г.
Роден14 януари 1962 г. (62 г.)
Професияписател, преводач, сценарист
Националност Германия
Жанрроман, разказ, книги за деца
Награди„Награда Корине“ (2008)
„Награда Ерих Кестнер“ (2009)
Уебсайтnewsfromvisible.blogspot.com
Андреас Щайнхьофел в Общомедия

Андреас Щайнхьофел (на немски: Andreas Steinhöfel) е германски писател и преводач, автор на романи, разкази и книги за деца и сценарист.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Андреас Щайнхьофел е роден през 1962 г. в стария хесенски град Батенберг на река Едер, но израства с двамата си братя в градчето Биденкопф, където полага матура в местната гимназия.

Отначало изучава биология и английски език, преподавайки, но след продължителна учебна практиа записва магистратера по англицистика, американистика и медии в Марбургския университет. Когато завършва следването си, през 1991 г. излиза първата му детска книга „Дирк и аз“ (Dirk und ich).

След като живее 20 години в Берлин, Щайнхьофел се мести обратно в Биденкопф[1], където продължава да пише.

През 2013 г. получава наградата за поетика „Алис Саломон“ и започва да преподава в професионалното висше училище „Алис Саломон“ в Берлин.

Като „поет-резидент“ през зимния семестър 2014/2015 г. изнася поредица лекции в университета на Билефелд[2].

От ноември 2016 г. Щайнхьофел е член на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Щайнхьофел има връзка с музиканта Джани Витиело до смъртта на Витиело през 2009 г.[3]

Библиография

[редактиране | редактиране на кода]
  • Dirk und ich, 1991, 2009
  • Paul Vier und die Schröders, 1992, 2011
  • Trügerische Stille, 1993
  • Glitzerkatze und Stinkmaus, 1994, 2014
  • Beschützer der Diebe, 1994, 2008
Покровителят на крадците, изд.: Емас, София (2015), прев. Василка Ванчева
  • Es ist ein Elch entsprungen, 1995, 2008
  • 1:0 für Sven und Renan, 1995
  • O Patria Mia. Carlsen, 1996
  • Herr Purps, die Klassenmaus, 1996
  • Die Honigkuckuckskinder, 1996
  • Die Mitte der Welt, 1998, 2007
  • David Tage, Mona Nächte (gemeinsam mit Anja Tuckermann), 1999
  • Wo bist du nur? Carlsen, Hamburg 2000
  • Geschichten aus der Mitte der Welt, Kurzgeschichtensammlung, 2001
  • Der mechanische Prinz, 2003, 2008
  • Froschmaul, Kurzgeschichtensammlung, 2006, 2015
  • Rico, Oskar und die Tieferschatten, Roman, 2008, 2008
  • Rico, Oskar und das Herzgebreche, Roman, 2009, 2011
  • Rico, Oskar und der Diebstahlstein, Roman, 2011, 2011
  • Glücksstadt, 2013
  • Anders, 2014, 2014
  • Wenn mein Mond deine Sonne wäre, 2015
  • Rico, Oskar und das Vomhimmelhoch, Roman, 2017, 2017

Награди и отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • dreifache Nominierung für den deutschen Jugendliteraturpreis 1999, 2002, 2009
  • zweifacher Erich-Kästner-Stipendiat der Stiftung Preußische Seehandlung, Berlin
  • IBBY Honor List (als Autor und Übersetzer) 1999, 2002, 2009
  • Buxtehuder Bulle 1999 (für Die Mitte der Welt)
  • Hans-im-Glück-Preis der Stadt Limburg 2000 (für David Tage, Mona Nächte)
  • Preis der Jury der Jungen Leser (Wien) 2000 (für Die Mitte der Welt)
  • Bronzener Lufti 2003 für Der mechanische Prinz
  • Deutscher Jugendliteraturpreis 2005 (für Die Kurzhosengang)
  • „Награда Корине“ 2008 (за Рико, Оскар и подвижните сенки)
  • Hessischer Rundfunk-Kinder- und Jugendhörbuch des Jahres 2008 (für Rico, Oskar und die Tieferschatten)
  • „Награда Ерих Кестнер“ 2009 (за цялостно тноврчество)
  • Katholischer Kinder- und Jugendbuchpreis 2009 (für Rico, Oskar und die Tieferschatten)
  • Auszeichnung 'Lesekünstler 2009' durch den Sortimenterausschuss des Börsenvereins Deutscher Buchhandel
  • „Немска награда за детско-юношеска литература“ 2009 (für Rico, Oskar und die Tieferschatten)
  • „Немска награда за детско-юношеска литература“ 2013 (специална награда за цялостно творчество)
  • Alice Salomon Poetik Preis 2013
  • Kinder- und Jugendbuchpreis Silberne Feder des Ärztinnenbundes 2015 für sein Kinderbuch Anders
  • James Krüss Preis für internationale Kinder- und Jugendliteratur 2017
  • zahlreiche weitere (kleinere) Preise und Bestenlisten

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Tiefer in die Trickkiste greifen – Andreas Steinhöfel schreibt in Biedenkopf an einem neuen Roman, Wetzlarer Neue Zeitung vom 15. September 2012 // Архивиран от оригинала на 2018-09-21. Посетен на 2018-09-21.
  2. ↑ Selbstzeugnis im Marburger UniJournal Sommer/Herbst 2015, S. 52
  3. ↑ sz-magazin.sueddeutsche.de

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни