Андрей Мягков Андрей Мягков | |
съветски и руски актьор | |
Роден | |
---|---|
Починал | 18 февруари 2021 г.
|
Погребан | Троекуровско гробище, Москва, Русия |
Актьорска кариера | |
Активност | 1965 – 2021 |
Уебсайт | |
Андрей Мягков в Общомедия |
Андрей Василиевич Мягков (на руски: Андрей Васильевич Мягков) е съветски и руски театрален, филмов и озвучаващ актьор, театрален режисьор, писател. Народен артист на РСФСР (1986), лауреат на Държавната награда на СССР (1977) и Държавната награда на РСФСР (1979).
Влиза в историята на руското изкуство като "главния интелектуален актьор на епохата", един от изключителните филмови актьори на 20 век.
Андрей Мягков е роден на 8 юли 1938 г. в Ленинград.
Негов баща е Василий Дмитриевич Мягков (1908-1978), кандидат на техническите науки, доцент в Технологичния институт. Майка - Зинаида Александровна Мягкова (1913-1989), машинен инженер, работила в Ленинградския полиграфически колеж от 1946 до 1968 г. Сестра - Татяна Василиевна Мягкова (родена 1936 г.).
По настояване на баща си Андрей завършва Ленинградския технологичен институт (сега Санкт-Петербургски държавен технологичен институт), работи за кратко в Института по пластмаси. В аматьорския спектакъл „Горска песен“ той е забелязан от един от преподавателите на Московското училище за художествен театър, който го кани да опита силите си в тях.
През 1965 г. завършва успешно (курса на В. П. Марков) и едновременно с това става актьор в театър „Съвременник“. Той беше против политиката на Владимир Путин спрямо Украйна и се обяви против присъединяването на Крим към Русия, като казва: „Я желаю всем украинцам, и с той, и с другой стороны стоящим, только мира. Для этого нужны воля, ум, выдержка и любовь к ближнему своему. Я желаю и даже прошу, умоляю решить всё мирным путем. Умоляю.“
Умира в Москва на 83-годишна възраст на 18 февруари 2021 г. Причината за смъртта му е остра сърдечна недостатъчност.
Година | Заглавие на български | Оригинално заглавие | Роля | Режисьор | Бележки |
---|---|---|---|---|---|
1975 | „Ирония на съдбата или честита баня“ | Ирония судьбы, или С лёгким паром! | Евгений Лукашин | ||
1979 | „Гараж“ | Гараж | Семьон Хвостов | ||
1984 | „Жесток романс“ | Жестокий романс | Юлий Карандишев | ||
2007 | „Ирония на съдбата или честита баня.Продължение.“ | Ирония судьбы. Продолжение | Евгений Лукашин |
|