Анна Янтар | |
Анна Янтар през 70-те години. | |
Информация | |
---|---|
Псевдоним | Анна Янтар |
Родена | Анна Мария Шметерлинг
|
От | Полша |
Починала |
Варшава, Полска народна република |
Стил | поп |
Професии | певица |
Инструменти | пиано |
Глас | мецосопран |
Активност | от 1968 г. |
Музикален издател | „Муза“ |
Свързани изпълнители | „Полне Квяти“, „Бардове“, „Ваганчи“, „Будка Суфлера“, „Перфект“ |
Уебсайт | annajantar.pl |
Анна Янтар в Общомедия |
А̀нна Я̀нтар (на полски: Anna Jantar) (10 юни 1950 г., Познан – 14 март 1980 г., Варшава), сценичен псевдоним на А̀нна Ма̀рия Шмѐтерлинг (на полски: Anna Maria Szmeterling), е полска певица. Майка е на певицата Наталия Кукулска.
Смятана за икона на полската поп музика, Анна Янтар се причислява към най-популярните певици на 70-те години на XX век. Сред най-известните ѝ песни се нареждат: Tyle słońca w całym mieście („Толкова слънце в целия град“), Nic nie może wiecznie trwać („Нищо не може да трае вечно“), Staruszek świat („Старецът свят“) Najtrudniejszy pierwszy krok („Най-трудна е първата крачка“).
Извън Полша изнася концерти в Австрия, България, ГДР, ГФР, Ирландия, Канада, САЩ, СССР, Унгария, Финландия, Швеция, Чехословакия, Югославия.
Анна Мария Шметерлинг е родена на 10 юни 1950 г. в Гинекологично-родилната клинична болница към Медицинския университет „Карол Марчинковски“ в Познан.[1] Тя е второто дете на Юзеф Шметерлинг (1925 – 2000) и Халина Сурмацевич (1924 – 2016). Големият ѝ брат, Роман (р. 1948), по-късно написва текстовете на няколко нейни песни. На 1 юли 1950 г. е кръстена в църквата „Пресвети спасител“, получавайки името Анна Мария, а нейни кръстници са Йежи Наленч-Неневски – приятел на баща ѝ, както и на Влоджимер Сурмацевич – брата на майка ѝ.
Дядо ѝ от майчина страна, Чеслав Сурмацевич, произхожда от благородническо семейство и по-късно е кмет на град Здуни. От баба си, Зофия Чосновска, наследява певческата дарба, а от дядо си – влечението да свири на пиано.
Бабата от бащина страна, Анна Савицка (Шметерлинг), работи в цирка на братя Станевски във Варшава (през 1944 г. се премества да живее в Чехословакия).
От най-ранна възраст проявява певчески заложби. От почти тригодишна посещава детската градина към Музикалната академия „Игнаци Ян Падеревски“, където се учи да свири на пиано. На 14-годишна възраст е поканена от Пьотър Кужняк в бигбийтовия музикален състав „Шафири“.
От 1964 до 1968 г. посещава познанското 8 СОУ „Адам Мицкевич“ и Средното музикално училище с изучаване на пиано и ритмика. Поради все по-многочислените си изяви и със свързаното покрай тях пренебрегване на учението полага зрелостния си изпит във вечерното училище на улица „Стшелецка“.
През 1969 г. се явява на приемен изпит за Държавния театрален университет „Александер Зелнерович“ във Варшава, но не е приета, тъй като се дава предимство на кандидатите, които произхождат от работнически и селски семейства.
Първоначално се изявява като акомпаньорка в познански студентски клубове, сред които Od Nowa и Studencki Teatr Nurt, а по-късно – и като вокалистка. На 16 декември 1968 г. в познанското радио записва заедно с групата „Полне Квяти“ песента Po ten kwiat czerwony („Към това червено цвете“). През януари 1969 г. участва в Краков на престижния сред артистите Фестивал на студентската песен, на който печели награда. От 1969 до 1972 г. Анна Шметерлинг е вокалистка на групата „Ваганчи“ – от този период е известната песен Co ja w tobie widziałam („Какво видях в тебе“). Групата работи заедно със състава „Червоно-Чарни“ по време на съвместни концерти. Участва също и във филмовата музикална комедия Milion za Laurę на режисьора Хероним Пшибил, като изпълнява с „Ваганчи“ песента Czujna straż.
През 1972 г. се явява пред изпитна комисия на Министерството на културата и изкуствата и получава званието на професионална певица, както и артистичния псевдоним Анна Янтар. Програмата ѝ по сценарий на Януш Вайс се състои от естрадни песни, които изпълнява заедно с Анджей Фрайнд. През 1973 г. участва в 11-ото издание на Националния фестивал на полската песен в Ополе, на което изпълнява първата си самостоятелна песен Najtrudniejszy pierwszy krok („Най-трудна е първата крачка“). Благодарение на участието си набира известност сред широката общественост и издава редица успешни песни, като Tyle słońca w całym mieście („Толкова слънце в целия град“), Staruszek świat („Старецът свят“), Za każdy uśmiech („За всяка усмивка“), Baju-baj, proszę pana (Jambalaya) („Баю-бай, моля ви, господине“), Radość najpiękniejszych lat („Радостта от най-хубавите години“), Mój, tylko mój („Мой, само мой“), Nie wierz mi, nie ufaj mi („Не ми вярвай, не ми се доверявай“), Wielka dama tańczy sama („Голямата дама танцува сама“), Moje jedyne marzenie („Моята единствена мечта“) и Nic nie może wiecznie trwać („Нищо не може да трае вечно“).
През кариерата си записва около 160 песни от различни композитори. Работи заедно с много полски артисти и певци, сред които: Станислав Сойка, Богуслав Мец, Збигнев Холдис и Анджей Тенард, записва песни заедно и с групите „Будка Суфлера“ и „Перфект“. През 1979 г. е удостоена със званието „Заслужил артист на културата“. Последната ѝ телевизионна поява е в детското предаване Zamiast słuchać bajek („Вместо да слушаш приказки“), заснето в палмовата оранжерия във Валбжих.
Ликът ѝ оглавява кориците на множество полски списания, като Fact („Факт“), Gala („Гала“), Na żywo („На живо“), Przyjaźń („Приятелство“), Retro („Ретро“), Retro wspomnienia („Ретро спомени“), Ta nasza młodość („Тази наша младост“) и Zwierciadło („Огледало“).
На 27 декември 1979 г. певицата заминава със самолет за САЩ, където през януари и февруари 1980 г. изнася концерти в полски клубове в Чикаго и Ню Джърси заедно с групите „Перфект“ и „Трагап“. На 12 март има участие в клуба „Зодиак“ в Ню Джърси, където изнася последния си концерт преди смъртта си. По време на едно от последните си изпълнения казва:
„ | Добър вечер, сърдечно ви поздравявам с добре дошли. Добре дошли на всички деца, които също са дошли днес […]. Дами и господа, поздравявам ви с добре дошли и за съжаление, с горчивина съобщавам също така, че се сбогувам. Понеже днес пея за последен път […] за вас и много се радвам, и същевременно малко се натъжавам поради тази причина. Ще ви изпея няколко песни от своя репертоар. Ще има стари, нови… Разбира се, няма да липсват и напълно нови. А сега ще започна с една песен, към която изпитвам особено чувство, сякаш ми напомня началото на естрадната ми дейност. Песен с хубаво заглавие, което може да бъде и рецепта за щастие – Żeby szczęśliwym być („За да бъдеш щастлив“).[2] | “ |
Анна Янтар |
Анна Янтар загива около 11:45 часа на 14 март 1980 г. в близост до летище „Окенче“ в произшествие със самолет Ил-62 „Николай Коперник“, заминал от Международното летище „Джон Ф. Кенеди“ в Ню Йорк, когато се готви да се приземи във Варшава.
След смъртта на певицата провелият аутопсията съдебен лекар предава на майка ѝ Халина Сурмацевич броеница, която дъщеря ѝ е държала стисната в ръката си по време на катастрофата.[3] Погребалната церемония се състои на Вавжишевското гробище във Варшава на 25 март 1980 г., на която присъстват около 40 000 души. По време на погребението изнася реч актьорът Даниел Олбрихски. На надгробната плоча е изписано „Анна Янтар Кукулска“. В същия гроб е положен и починалият ѝ на 13 септември 2010 г. съпруг – Ярослав Кукулски.
Анна Янтар се запознава с бъдещия си съпруг, Ярослав Кукулски, докато работи с групата „Ваганчи“. Двойката сключва граждански брак на 15 август 1970 г. в сградата на кметството в Познан, а на 11 април 1971 г. – църковен брак в църквата „Света Анна“. През 1972 г. двамата се преместват да живеят във Варшава. Дъщеря им, Наталия Кукулска, е родена на 3 март 1976 г. във Варшава.
Анна Янтар обича поезията, особено на Мария Павликовска-Ясножевска и Болеслав Лешмян.
В памет на Анна Янтар много хора на изкуството посвещават песни и концерти.
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Anna Jantar в Уикипедия на полски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|