Аномалията е отклонение от нормата или типичната закономерност.[1] Съществуват няколко подхода за дефиниция на аномалиите: онтологичен, когнитивен и гносеологичен, в зависимост от които, съдържанието на термина може да варира. Най-общо, за аномалия се възприема всичко, което не може да бъде обяснено, от гледна точка на рационализма, знанието и стандарта.[2]
Аномалията, като понятие, е близка, но не е идентична с девиацията. Като правило, „по-леките“ отклонения се възприемат като девиации, а „тежките“ – като аномалии.[3]
Аномалиите са обект на множество научни изследвания, защото показват пропуски в системата ни от знания или настъпването на промени в заобикалящия ни свят. Най-често изследваните аномалии в природата са:
Най-често изследваните аномалии в областта на медико-биологичните науки са аномалиите в развитието на организмите – аплазия, хипоплазия, дисплазия и хиперплазия. МКБ-10 ги класифицира в Клас XVII „Вродени аномалии, деформации и хромозомни аберации“ (Q00-Q99).