Анри Барбюс Henri Barbusse | |
френски романист и журналист | |
![]() 1928 г. | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Пер Лашез, Париж, Франция |
Националност | ![]() |
Работил | писател, журналист |
Литература | |
Период | 1917 – 1935 |
Жанрове | роман, пиеса |
Тема | Първа световна война, комунизъм |
Направление | пролетарска литература |
Известни творби | „Огънят“ (1916) |
Награди | „Гонкур“ (1916) |
Семейство | |
Съпруга | Елион Мендес |
Подпис | ![]() |
Уебсайт | |
Анри Барбюс в Общомедия |
Анри Барбюс (на френски: Henri Barbusse) е френски романист и журналист. Той става известен със своя антивоенен роман „Огънят“ (Le Feu), издаден през 1916 г. В основата му стоят преживяванията на Барбюс по време на Първата световна война. Книгата показва растящата му омраза към милитаризма. За „Огънят“ Барбюс печели наградата „Гонкур“.
По-късните му произведения като Manifeste aux Intellectuels показват по-ясно заявена революционна позиция. През есента на 1925 г. той създава и лично оглавява „Комитет за защита на жертвите от фашизма и белия терор в балканските държави“. Освен него в комитета влизат видния френски общественик Жан Вилар и белгийската общественичка Поле Лами. Получила всеобщата подкрепа на прогресивната европейска общественост, анкетната комисия посещава България, Румъния и Югославия и въпреки яростното противодействие на полицията в тия страни вижда със собствените си очи нечуваните страдания на народа. След завръщането си членовете на комисията развиват активна публична дейност в защита на пострадалите от белия терор. Анри Барбюс написва потресаващата документална книга „Палачите“, а Жан Вилар публикува книгата „За това което видях в България“, наситена с органическа ненавист към българския фашизъм и открита симпатия към българския народ.
|