Анри Картан

Анри Картан
Henri Paul Cartan
френски математик
Роден
Починал
13 август 2008 г. (104 г.)
Париж, Франция
Националност Франция
Учил вЕкол нормал (Париж)
Научна дейност
ОбластМатематика
Работил вСтрасбургски университет
Парижки университет
Екол нормал сюпериор
Университет Париж-XI: Париж-юг
НаградиНаграда Волф
Уебсайт
Анри Картан в Общомедия

Анри Пол Картан (на френски: Henri Paul Cartan) е френски математик. Син на Ели Картан и Мари-Луиз Биакони. Често е смятан за един от най-влиятелните математици на своята епоха. Известен е с приносите си в теорията на функциите от множество комплексни променливи, топологията и хомологичната алгебра. Картан е един от основателите на кръга Бурбаки.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Анри Картан, по негови думи, започва отрано да се интересува от математика, без това да става под влияние на семейството му. Семейството му се премества в Париж през 1909 г., когато баща му получава професорско място в Парижкия университет.

Завършва гимназия в лицея Ош във Версай. През 1923 г. е приет в Екол нормал сюпериор. Там се среща с Андре Вейл. Защитава докторска дисертация през 1928 г., под ръководството на Пол Монтел, в областта на комплексния анализ.

Научни приноси

[редактиране | редактиране на кода]

През 1932 г., Картан и Петер Тюлен публикуват, в статия Mathematische Annalen, доказателство на теорема, станала известна като Теорема на Картан-Тюлен.

Първата среща на бъдещите членове на кръга Бурбаки, в която и Картан участва, е на 14 януари 1935 г. На конгреса в Бес ан Шандес участват Солем Манделброт, Жан Дийодоне, Клод Шевале и Андре Вейл. Първоначалната цел да се направи трактат по анализ става все по-амбициозна с времето. [1]

През 1937 г., Картан предлага идеята за филтър, което понятие е обощение на граница, дефинирано като математическа структура в теорията на множествата.

Картан е ръководител на множество докторски дисертации, сред които тези на Жан-Пиер Сер и Рьоне Том.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ M. Mashaal, Henri Cartan, de Bourbaki à l'Europe unie, Pour la Science, octobre 2008, p. 100-102