Анте Томич

Анте Томич
Анте Томич, 2024 г.
Анте Томич, 2024 г.
Роден22 април 1970 г. (54 г.)
Професияжурналист, писател
Националност Хърватия
Активен период1988 -
Уебсайт

Анте Томич е съвременен хърватски писател и журналист.

Роден е в Сплит през 1970 година. Завършва философия и социология. Работи като журналист в хърватския ежедневник „Свободна Далмация“.

За кратко време се превръща в популярен съвременен писател в Хърватска още след първите си две книги „Забравих къде съм паркирал“, сборник разкази (1997) и „Какво е мъж без мустаци“, роман (2000).

Продължава да пише разкази, есета, романи, които по комичен начин разказват за живота и манталитета на хората от далматинското Загоре.

  • Što je muškarac bez brkova (2000)
    Какво е мъж без мустаци“, изд. „Алтера“, София (2015), прев. Русанка Ляпова
  • Ništa nas ne smije iznenaditi (2003)
  • Ljubav, struja voda i telefon (2005)
  • Čudo u Poskokovoj Dragi (2009)
    Чудото в Поскокова Драга“, изд. ИК „Колибри“, София (2015), прев. Русанка Ляпова
  • Punoglavci (2011)
  • Zaboravio sam gdje sam parkirao (1997) – разкази
    Забравих къде съм паркирал“, изд., прев.
  • Veliki šoping (2004) – разкази
  • Krovna udruga i druga drama (Anđeli pakla) (2005) – пиеси, с Ивица Иваничевич
  • Dečko koji obećava (2009) – публикации
  • Nisam pametan (2010) – публикации
  • Klevete i laži (2011) – публикации
  • Smotra folklora (2001)
  • Klasa optimist (2004)
  • Građanin pokorni (2006)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ante Tomić (writer) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​