Антимонит

Антимонит
Стибнит
Антимонит
Общи
Категориясулфиден минерал
Формула
(повтаряща се единица)		Sb2S3
Класификация на Щрунц2.DB.05a
Класификация на Дана2.11.2.1
Елементарна клеткаa = 11.229 Å, b = 11.31 Å, c = 3.8389 Å; Z = 4
Характеристики
Цвятоловносив, черникав или в преливащи се цветове
Кристална системаромбична
Сдвояванерядко
Цепителностсъвършена по {010}; добра по {100} и {110}
Ломполумидест
Твърдост по Моос2 – 2,5
Блясъкметалически
Цвят на чертатаоловносива
Прозрачностнепрозрачен
Специфично тегло4.63
Плътност4.5 – 4.6 g/cm³
Разтворимостразтваря се в солна киселина
Източници[1][2][3]
Основни разновидности
Метастибнитчервеникав
Антимонит в Общомедия

Антимонит[4], наричан още стибнит,[1] [5] е сулфиден минерал с формула Sb2S3. Това е най-важният източник на металоида антимон. Понякога са възможни примеси на арсен, бисмут, олово, желязо, мед, злато и сребро.

Свойства

[редактиране | редактиране на кода]

Антимонитът образува кристали с орторомбична сингония. Кристалите са във формата на призми или иглички с вертикална щриховка по ръбовете, като могат да се образуват ветрилообразни друзи, влакнести или зърнести агрегати. Цветът му е оловносив със силен металически блясък, а твърдостта му по скалата на Моос е 2 – 2,5.

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Минералът се среща в хидротермални находища и често придружава реалгар, цинобър, аурипигмент, галенит, пирит, марказит, арсенопирит, сервантит, калцит, анкерит, барит и халцедон.[1] Често може да се намери в антимоно-кварцови и антимоно-живачни жили.

Малките находища на антимонит са много, но големите находища са рядкост. Среща се в Канада, САЩ, Мексико, Перу, Япония, Китай, Германия, Румъния, Италия, Франция, Англия, и Индонезия (Борнео).

Най-големият антимонитов кристал тежи над 450 kg, открит е в Китай и може да се види в Американския музей за природна история.[6]

Приложение

[редактиране | редактиране на кода]

Пасти от прах на Sb2S3 в мазнина или други материали се използват като козметика за очи още от 3000 г. пр. Хр. в Близкия Изток и близките региони.[7] В тази си употреба антимонитът се нарича каял и се използва за потъмняване на веждите и миглите или за очна линия.

Намира приложение, също така, в пиротехниката като бляскава съставка. Използва се и в съвременните кибритени клечки. В миналото се е използвал и във фотографията със светкавица, но това му приложение е изоставено поради токсичността му и чувствителността му към статично електричество. В Древен Египет се е използвал като лекарство, което избистря зрението и козметика, която кара косата да расте.[8]

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Антимонит в музея Карнеги.
    Антимонит в музея Карнеги.
  • Антимонитови игли в калцитов кристал.
    Антимонитови игли в калцитов кристал.
  • Кръгъл агрегат антимонит в сидерит.
    Кръгъл агрегат антимонит в сидерит.
  • Антимонитов кристал от Гуейджоу, Китай.
    Антимонитов кристал от Гуейджоу, Китай.
  • Антимонит (Стибнит) от Солунско, Гърция, кол. Георги Бончев, Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет „Свети Климент Охридски“
    Антимонит (Стибнит) от Солунско, Гърция, кол. Георги Бончев, Музей по минералогия, петрология и минерални ресурси към Софийския университет „Свети Климент Охридски“

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в ((en)) Stibnite. Handbook of Mineralogy
  2. ↑ ((en)) Stibnite. Mindat.org
  3. ↑ ((en)) Stibnite. Webmineral
  4. ↑ антимонит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 26 март 2024.
  5. ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 29.
  6. ↑ ((en)) Chinese stibnite crystal on display in US
  7. ↑ Alchemie. Lexikon einer hermetischen Wissenschaft. Мюнхен, C.H. Beck, 1998. ISBN 3-406-44106-8. (на немски)
  8. ↑ Sunan Abu-Dawud (Ahmad Hasan translation). Book 32, Number 4050.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Stibnite и страницата „Антимонит“ в Уикипедия на английски и руски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби, създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.