Антициганизъм

Антициганизмът (на френски: antitziganisme, ^[1] по аналогия с антисемитизъм), е термин, изразяващ проявата на враждебност или негативно отношение към циганите, предразсъдъци или расизъм. Използваният термин в Германия е Antiziganismus, в Русия – Антицыганизм, в Англия – Antiziganism (и Anti-Romanysm), в Чехия – Anticikanismus и т.н.

В течение на вековете циганите запазват отличителната си етническа култура, обичаи, морал, нрави и отношение към околния свят.

История

През Средновековието

Процентен дял на циганите от населението на европейските държави

В ранните години на ХІІІ век във византийски записи циганите се споменават като „магьосници…, обладани от дявола и преструващи се, че предсказват бъдещето“^[2] Към ХVІ век много роми от централна и източна Европа работят като музиканти, обработват метали или служат като войници.^[3] Османските турци, при настъпването си в територията на днешна България, потискат циганите като хора, „непрактикуващи постоянна работа“, като ги изпращат в най-ниските слоеве на обществото.^[4]

В царство Унгария (днешни Западна Словакия, Западна Унгария и Западна Хърватия) се засилва антиромската политика, защото ромите са възприемани като турски шпиони или петата колона на Османската империя. При тези условия ромите са прокудени от много от обитанията си и започват все повече да практикуват номадски живот.^[5]

Първото антиромско законодателство се появява през 1538 г. в княжество Моравия, а три години по-късно Фердинанд I заповядва изгонването на всички роми от държавата му след серия от пожари в Прага. След седем години парламентът на Свещената Римска империя постановява: „Който и да убие циганин, се счита за невинен за убийство".^[6] През 1556 г. правителството забранява давенето на ромски жени и деца.^[7]

В Англия с Египетския акт от 1530 г. се забранява влизането в страната на роми и се задължават тези, които живеят в нея, да я напуснат в рамките на 16 дни. Неподчинилите се, се наказват с конфискация на имуществото, затвор и депортиране. Актът е коригиран през 1554 г., като постановява циганите да преустановят своя „покварен, лентяйски и безбожен живот“, като преминат към уседнал начин на живот. За тези, които не се подчиняват на издадената заповед, се предприемат екзекуции за назидание на другите роми.^[8]

Ново време

18 век

През 1774 г., Мария Тереза издава заповед, забраняваща бракосъчетаването на цигани. Ако циганка се омъжи за не-циганин, то тя трябва да докаже „способности на прилежна домакиня и познаване на католическите ценности“, при мъж от цигански произход се изисква той да докаже „възможността си да издържа жена и деца“. Заповедта гласи още, че циганските деца (чаветата) на възраст над пет години трябва да се отнемат и да се дадат на не-циганско семейство за отглеждане".^[9]

В Румъния циганите са използвани като роби през 18 и 19 век. Робството е отменено около 1856 г.^[10]

Третия райх

Депортиране на цигани от германския град Асперг (1940)

По времето на Третия райх циганите в Европа са били преследвани и убивани. Според различни оценки от 1945 г. са загинали между 500 000 и 1 500 000 души.

В днешно време

България

През месец септември 2011 г. убийство на етнически българин от роднини на престъпния лидер Кирил Рашков, който е публично известен като самопровъзгласил се „цар на циганите“, предизвиква антицигански вълнения в по-големите градове на България. Причината за това е идентифициране на престъпния бос с етническата му принадлежност. Протестиращи правят опити да атакуват няколко цигански махали, но са спрени от полицията. Антициганските протести са подкрепени от ултраси от ФК Зенит, които в мач от Шампионска лига вдигна транспарант на български език: „България за българите, а не за мръсотия“.^[11]

В Ямбол, предоставеният от общинските власти блок 20 за живеене на цигански семейства, е разграбен и с разрушени инсталации от обитаващите.^[12] След като е установено, че заради безстопанствеността на обитателите огромната сграда е приведена в състояние опасна за живеене, е разрушена от общината.

Общинският блок 20 в Ямбол с настанени цигански семейства. Разрушен като опасен за обитаване поради унищожаването на инсталациите и разрушаване на елементи от конструкцията

Косово

След Косовската война Дружеството на застрашените народи заявява, че около 80% от 150-хилядното циганско население на Косово е прогонено от албанското население.^[13]

Словакия

Квартал Lunik IX в гр. Кошице, Източна Словакия, с настанени цигански семейства

През месец септември 2011 г. словашкият националист и екстремист Ян Слота предлага да бъде създадена отделна държава за циганите. Предложението на Слота не става популярно извън екстремистките среди, а недоверието към критиките му за циганската престъпност се подклаждат от съдебното му минало (присъди за грабежи на магазини, автомобили, месарници).

Унгария

През месец април 2011 г., стълкновение между цигани и активисти от ултрадясно движение става в едно от селата в източна Унгария. Съобщава се, че в последните години в Унгария етническото напрежение между циганите и етническите унгарци се засилва.^[14]

Франция

През 2009 г. от Франция са изгонени 9875 цигани, от тях 85% емигранти от Румъния^[15]. През 2010 г. френското правителство експулсира множество цигани, емигрирали от България и Румъния. Тези действия на френската полиция биват критикувани от лявата опозиция като нехуманни и опит за привличане на крайнодесни избиратели в предизборно време.

Чехия

През месец септември 2011 г., в Чехия започват да се надигат антицигански вълнения. Пристигането им предизвиква силни реакции от местните чехи в региона, които привличат на своя страна крайнодесни националисти. Неонацисти организират антицигански погроми в Устецкия и Моравско-силезийския. При едно от нападенията, в град Витков, е загинало 3-годишно ромско момиче. Широката общественост реагира изключително остро на насилието, като благотворителна кампания събира пари за възстановяване на къщата на пострадалото семейство, а нападателите са осъдени на 18 и 22 години затвор.^[16]

Източници

1. Vaclav Miko, Anticikanismus v Cechach, Nova Forma, 2009 (Мико, Вацлав, Антициганизъм в Бохемия, Издателство Nova Forma, 2009) – книга за проблеми на циганите в Чехия
2. George Soulis (1961): The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages (Dumbarton Oak Papers) Vol.15 pp.146-147, cited in David Crowe (2004): A History of the Gypsies of Eastern Europe and Russia (Palgrave Macmillan) ISBN 0-312-08691-1 p. 1
3. David Crowe (2004): A History of the Gypsies of Eastern Europe and Russia (Palgrave Macmillan) ISBN 0-312-08691-1 p. XI
4. Crowe (2004) p. 2
5. Crowe (2004) p. 1, p. 34
6. Crowe (2004) p. 34
7. Crowe (2004) p. 35
8. Mayall, David. English gypsies and state policies. Т. 7. Univ of Hertfordshire Press, 1995. ISBN 9780900458644. с. 21, 24. Посетен на 28 февруари 2010.
9. Crowe (2004) p. 75
10. Company News Story
11. argumenti-bg.com, архив на оригинала от 1 октомври 2011, https://web.archive.org/web/20111001155105/http://argumenti-bg.com/8647/protestat-sreshtu-tsiganite-stigna-i-do-shampionskata-liga/, посетен на 29 септември 2011 
12. Разрушаване на блок 20 в Ямбол
13. www.gfbv.de, архив на оригинала от 28 септември 2011, https://web.archive.org/web/20110928033626/http://www.gfbv.de/inhaltsDok.php?id=612&stayInsideTree=1, посетен на 29 септември 2011 
14. bulgarian.ruvr.ru, архив на оригинала от 29 август 2012, https://web.archive.org/web/20120829233253/http://bulgarian.ruvr.ru/2011/04/27/49540463.html, посетен на 30 септември 2011 
15. www.dnevnik.bg
16. Tři žháři z Vítkova dostali trest 22 let vězení, čtvrtý 20 let