Антон Панов е роден в Дойран. На 17 години остава сирак. Учи в Струмица и Белград. Още като ученик след Първата световна война започва да пише поезия, а по-късно и проза. От този период е незавършеният му роман „Живи гробови“. Започва да се занимава се с музика и театър, като пише пиеси. Член-съдружник е на списанието „Луч“,[1] в което публикува драмата си „Печалбари“, написана на местен диалект. Драмата е поставяна в много театри, включително и в Белград и Скопие. В „Луч“ Панов публикува и стихотворения на местен говор.[2]
Друга известна драма на Панов е „Пиликатник“, в която се описва животът на дойранските рибари.[3][4]