Антъни Пъркинс Anthony Perkins | |
американски актьор | |
Пъркинс през 70-те години | |
Роден | |
---|---|
Починал | 12 септември 1992 г.
Лос Анджелис, Калифорния, САЩ |
Националност | САЩ |
Учил в | Колумбийски университет |
Работил | актьор |
Актьорска кариера | |
Активност | 1953 – 1992 |
Златен глобус | Най-добър изгряващ актьор: 1957 „Приятелско убеждаване“ |
Други награди | Кан – Най-добър актьор: „Довиждане, отново“ (1961) |
Семейство | |
Съпруга | Бери Беренсън (1973 – 1992; смъртта му) |
Деца | Оз Пъркинс Елвис Пъркинс |
Уебсайт | |
Антъни Пъркинс в Общомедия |
Антъни Пъркинс (на английски: Anthony Perkins) е американски актьор, носител на „Златен глобус“ и номиниран за награди „Оскар“ и „Сатурн“.[1] Най-известен с ролята си на Норман Бейтс във филма „Психо“ на Алфред Хичкок. От 1960 г. има две звезди на Холивудската алея на славата.[2]
Антъни Пъркинс е роден на 4 април 1932 г. в Ню Йорк в семейството на актьора Осгуд Пъркинс и Джанет Еселстин.[3] Когато Антъни е на 5 години баща му умира.[3] Жени се за фотографката Бери Беренсън, която загива на 11 септември 2001 г. в организираните от Ал Кайда самолетни атаки в САЩ.[4]
Антъни Пъркинс умира на 12 септември 1992 г. в резултат на пневмония и усложнения, предизвикани от СПИН.[3]
Дебютира в киното с роля във филма „Актрисата“ (1953).[5] Номиниран е за награда „Тони“ за участието си в пиесата Look Homeward, Angel (1958).[6]
година | филм | оригинално заглавие | роля | бележки |
---|---|---|---|---|
1953 | Актрисата | The Actress | Фред Уитмарш | |
1956 | Приятелско убеждаване | Friendly Persuasion | Джош Бърдуел | Златен глобус за най-добър изгряващ актьор Номинация – Оскар за най-добра поддържаща мъжка роля |
1957 | Тенекиената звезда | The Tin Star | Шериф Бен Оуенс | |
Страхът отпадна | Fear Strikes Out | Джим Пиърсъл | ||
1958 | Сватовницата | The Matchmaker | Корнилиъс Хакъл | |
1959 | На брега | On the Beach | Лейтенант Питър Холмс | |
1960 | Психо | Psycho | Норман Бейтс | |
1961 | Довиждане, отново | Farewell Again | Питър Ван дер Беш | Награда на филмовия фестива в Кан за най-добър актьор Награда „Давид ди Донатело“ за най-добър чуждестранен актьор (заедно със Спенсър Трейси за Нюрнбергският процес) |
1962 | Пет мили до полунощ | Five Miles to Midnight | Робърт Маклин | |
Процесът | The Trial | Йозеф К. | ||
1966 | Гори ли Париж? | Is Paris Burning? | Сержант Уорън | |
1969 | Красива отрова | Pretty Poison | Денис Пит | |
1970 | Параграф-22 | Catch-22 | Капелан А. Т. Тапмън | |
1972 | Животът и времената на съдията Рой Бийн | The Life and Times of Judge Roy Bean | Преподобният Ласейл | |
1973 | Краят на Шийла | The Last of Sheila | Съсценарист заедно със Стивън Сондхайм Награда „Едгар“ за най-добър филм | |
1974 | Убийство в Ориент Експрес | Murder on the Orient Express | Маккуийн | |
1979 | Черната дупка | The Black Hole | Д-р Алекс Дюрант | |
1983 | Психо 2 | Psycho II | Норман Бейтс | |
1984 | Престъпления на страстта | Crimes of Passion | Питър Шейн | |
1986 | Психо 3 | Psycho III | Норман Бейтс | Режисьор Номинация – „Сатурн“ за най-добър актьор |
1988 | Унищожител | Destroyer | Робърт Едуард | |
1990 | Психо 4: Началото | Psycho 4: The Beginning | Норман Бейтс |
|