Ану

Ану
Характеристики
Описание	шумерски и вавилонски бог
Деца	Енлил Инана Ерешкигал

Ан (от шумерски: небе) или Ану (акадски) е небесен бог, бог на рая, господар на съзвездията, крал на боговете, духовете и демоните в шумерската и акадската митология и по-късно в Асирийската и Вавилонската. Вярва се, че той имал силата да съди тези които извършвали престъпления, и че създал звездите като войници да унищожат порочните.

Най-голямото число в шумерската шестдесетична система 60 означавало Бог Ану.

Той е един от старите богове в Шумерския пантеон и част от триада включваща Енлил, бога на небето и Енки, бога на водата.

Главно култово място на Ан е Урук, по-късно и Ашур.

Роднински връзки

• Съпруга: Ки (земята), Ураш (земя) или Нинту;
• Деца: Енлил, Енки, Ишкур (акадски: Адад), Марту, Инана (според някои версии Инана е съпруга на Ан^[1]), Анту и други.

Символи и епитети

Атрибут на Ан е кралската тиара, повечето пъти декорирана с две двойки биволски рога.

Постоянен титул на Ан е „баща на боговете“.

Митове

• Ан е в центъра на главните космогонични митове в шумерската и акадската митология. Той е първият бог и се ражда от свързаните в праматерията елементи небе (ан) и земя (ки). Според някои версии Ан отделя небето и земята и става техен господар,^[1] а според други – Ан повдига небето, а синът му и бог на въздуха, Енлил, отпуска земята.^[2]
• В по-голяма част от митовете Ан не е главен действащ персонаж, а се явява символ на висшата власт. Заради неговата пасивност Мирча Елиаде го определя като deus otiosus.^[3] Той често е враждебен към хората – по молба на дъщеря си Ищар изпраща небесен бик срещу Урук, иска смърт за Гилгамеш, създава седем зли демони.^[4] В много митове синът на Ан, Енлил превъзхожда баща си и е представен като главен бог.
• В двуезичната шумеро-акадска серия от заклинания „Злите демони утукку“ боговете искат да заставят Ан да подели с тях властта си. Ан създава седем зли демони утукку и ги изпраща срещу бога на луната, за да го обкръжат и затъмнят. Инана-Ищар преминава на страната на Ан и луната попада в плен (затъмнение), но се спасява с помощта на Енки.^[4]

Белият храм на Бог Ану в Урук, 3500 – 3000 пр.н.е

Белия храм зикурат на Бог Ану, в Урук

Бележки

1. Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 23 – 25.
2. Крамер, Сэмюэл Н. История начинается в Шумере, Москва 1965, с. 106 – 107.
3. Елиаде, Мирча. История на религиозните идеи и вярвания. От каменния век до Елевсинските мистерии, София 1997, с. 78.
4. Мифы народов мира, т. 1, Москва 1980, с. 75.

Външни препратки

• www.artefacts-berlin.de