Апатит

Апатит
Общи
Категорияфосфати
Формула
(повтаряща се единица)		Ca5(PO4)3(F,Cl,OH)
Характеристики
Цвятбезцветен, зелен, син, сив, кафяв, червеникав, жълт, бял
Кристална системашестоъгълна
Ломмидест до неравен
Чупливостнеотличителна
Твърдост по Моос5
Блясъкстъклен
Цвят на чертатабяла
Ултравиолетова флуоресценцияжълта
Апатит в Общомедия
Кристали на апатит.

Апатитът е минерал, който поради многообразието от цветове с които е оцветен в природата, често се бърка с други скъпоценни и полускъпоценни камъни. Обикновено се среща със зелен цвят, но находката може да бъде оцветена в тъмно синьо, кафяво, сиво, пурпурно, червеникаво, бяло, жълто или да бъде съставена от безцветна структура. Наименованието му произлиза от гръцката дума apate, което означава „измама“, именно поради многообразието на оцветяването.[1][2]

Структура, свойства и характеристики

[редактиране | редактиране на кода]

Апатитът е минерал с химична формула Ca5(PO4)3(F,Cl,OH).[3] От химическата формула се вижда, че е фосфат на калция, който съдържа и атоми на хлор, флуор, водород и кислород. Принадлежи към групата на фосфатните минерали и скъпоценни и полускъпоценни камъни. Кристалите апатит принадлежат към шестоъгълната система на симетрия. Имат мидест до неравен лом и се характеризират с несъвършена (неясна) цепителност. Среща се и на масивни формации (едри буци) или на малки зрънца, когато не е приел кристална форма.

Притежава твърдост 5 по скалата на Моос; плътност 3,18 g/cm3 има стъклен блясък и жълта флуоресценция, когато е осветен с ултравиолетова светлина. Често кристалите му се приемат за тези на берил, оливин, кварц и турмалин, но той е значително по-мек от тези кристали. Качеството на апатита е по-ниско от това на скъпоценните камъни, поради което се използва като основен източник на фосфор.

Разпространение

[редактиране | редактиране на кода]

Среща се в метаморфни скали, създадени под въздействие на топлина и налягане или в седиментни скали, образувани от уплътнени пластове тиня. Среща се в магмени скали и в пегматити. Съставна част е на фосфатни скали. Крупни залежи в природата за промишлена обработка са редки. Има големи находища в Русия (най-голямото находище в света в планинския масив Хибини на Колския полуостров, в Задбайкалието до град Слюдянка), Швеция, САЩ. Някои от най-фините апатити са открити в Онтарио и Квебек (Канада), в Дуранго (Мексико) и в Андалусия (Испания).

Стопанско значение

[редактиране | редактиране на кода]

Апатитът не се използва много в бижутерията, поради това, че е мек и не е износоустойчив. Като минерал намира приложение след шлифоване и с ярките си силни цветове е атрактивен експонат за попълване на колекции с минерали.

Използва се като суровина за добиване на самороден фосфор. В промишлеността се използва за производство на фосфати и производството на селскостопански торове.[4]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ апатит // Речник на българския език (ibl.bas.bg). Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
  2. ↑ апатит (apatite) // mindat.org. Посетен на 10 май 2024. (на английски)
  3. ↑ Информация за Апатит (Apatite) // webmineral. Посетен на 12 май 2024. (на английски)
  4. ↑ Уваров, E. Б.; А. Айзакс. Речник на научните термини. София, Издателство „Петър Берон“, 1992. с. 32.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]