Апий Клавдий Крас (консул 451 пр.н.е.)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Апий Клавдий Крас.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Апий Клавдий Сабин.
| Апий Клавдий Крас | |
| римски политик | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 449 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Род | Клавдии |
| Баща | Апий Клавдий Сабин Инрегиленсис[1][2] |
| Майка | неизв. |
| Братя/сестри | Гай Клавдий Инрегиленсис Сабин[3][4] |
| Съпруга | неизв. |
| Деца | Апий Клавдий Крас |
Апий Клавдий Крас Инрегиленсис Сабин (на латински: Appius Claudius Crassus Inregillensis Sabinus) е консул на Римската република през 451 пр.н.е. и един от децемвирите от 451 пр.н.е. до 449 пр.н.е. Той е единственият човек, който е член и в двата децемвирата.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Произлиза от патрицииската фамилия Клавдии. Син е на Апий Клавдий Крас (консул 471 пр.н.е.). Гай Клавдий Инрегиленсис Сабин (консул 460 пр.н.е.) е негов чичо, а негов дядо е Апий Клавдий Сабин Инрегиленсис (консул 495 пр.н.е.).
През 451 пр.н.е. Апий Клавдий е консул с Тит Генуций Авгурин. Той подпомага на желанието на плебеите за написан закон. През същата година, Апий Клавдий е в колегията на първия децемвират. През 450 пр.н.е. се завършват първите десет закона от Закони на дванадесетте таблици. През 449 пр.н.е. той е избран и във втория децемвират. След свършването на мандата на втория децемвират, децемвирите отказват да напуснат.[5]
Апий Клавдий е намесен в афера с младото плебейско момиче Вергиния, която е убита по тази причина от баща ѝ. Това води до бунт срещу децемвирата и неговото разпадане. Започва отново нормалният магистрат (magistratus ordinarii). През 449 пр.н.е. консулите Марк Хораций Барбат и Луций Валерий Поцит сменят децемвирите.
Апий Клавдий вероятно е убит или се самоубива след скандала около Вергиния.
Историята за Апий Клавдий, Вергиния и баща ѝ оттогава е предпочитана тема за трагедии.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Николо Макиавели (1531). The Discourses. Translated by Leslie J. Walker, S.J, revisions by Brian Richardson (2003). London: Penguin Books. ISBN 0-14-044428-9
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ap. Claudius (123) Ap. f. M. n. Crassinus Inregillensis Sabinus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 32 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Ap. Claudius (123) Ap. f. M. n. Crassinus Inregillensis Sabinus // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ 141 // Посетен на 10 юни 2021 г.
- ↑ Тит Ливий, Histoire romaine, Livre III, 34