Аполо 1

Аполо 1
	Аполо 1
	Емблема на мисията
Общи данни
№ по NSSDC ID	планиран
Команден модул	CM-012
Сервизен модул	SM-012
Ракета носител	Сатурн IB(SA-204)
Екипаж	3
Продължителност на полета	~ 14 дни
Апогей	~ 300 km
Перигей	~ 230 km
Орбитален период	~ 1 ч. 29 мин.
Инклинация	~ 31°
Екипаж
	; Грисъм, Уайт, Чафи
Космически мисии на НАСА
Джемини 12	Аполо 4
	Аполо 1 в Общомедия

Аполо 1 е първият кораб от програмата Аполо на НАСА, предвиден за извеждане на ниска околоземна орбита на тричленен екипаж с новия космически кораб Аполо. Астронавтите загиват при пожар, възникнал на борда на командния модул CM 012 при тренировка на стартовия комплекс LC 34 в Космически център Джон Ф. Кенеди на 27 януари 1967 г.

Екипаж

Пост	Астронавт
Командир	Върджил Грисъм два космически полета
Старши пилот	Едуард Уайт един космически полет
Пилот	Роджър Чафи

Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.

Дублиращ екипаж

април – декември 1966 г.

Пост	Астронавт
Командир	Джеймс Макдивит един космически полет
Старши пилот	Дейвид Скот един космически полет
Пилот	Ръсел Швейкарт

Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.

януари 1967 г.

Пост	Астронавт
Командир	Уолтър Шира два космически полета
Старши пилот	Дон Айзъл
Пилот	Уолтър Кънингам

Броят на полетите за всеки астронавт е преди тази мисия.

Общи сведения

След вземането на решение за изпращане на хора на Луната през лятото на 1966 година НАСА започва изпитания с новия си кораб Аполо. Планувано е първото изстрелване с екипаж на борда да се осъществи в началото на 1967 г. Официално името на мисията е Аполо/Сатурн 204 (AS 204), а след трагичния инцидент НАСА посмъртно е дала името Аполо 1. Доставеният от North American Aviation Команден модул CM-012 търпи много критики от страна на астронавтите, трениращи на него. Въпреки това от НАСА настояват тренировъчният процес да продължи и на 27 януари 1967 г. започва провеждането на пълна генерална обработка на стартовия процес.

Пожарът

Екипажът заема своите места в 13.00 часа (18.00 ч. UTC) на стартова площадка номер 34 в Кейп Кенеди. Провеждат се всички запланувани операции, като на няколко пъти те са спирани заради възникнали редица технически проблеми. В 18.20 часа, 10 минути преди симулационния старт, предстартовото броене е спряно от появил се проблем в комуникационната система. Десет минути по-късно, секунди преди повторното включване на часовниците, Роджър Чафи докладва за пожар на борда. Часът е 18.31 и техниците, обслужващи кораба, започват да се борят с огъня за спасяването на екипажа. Най-голяма опасност при пожар представлява чистият кислород, подаван под налягане в херметически затворената капсула. Дотогава НАСА използва взривоопасния чист O₂ за дишане във всички предишни мисии. Четиринадесет секунди по-късно избухва топлинен взрив и връзката с екипажа е преустановена. Четирима техници с пожарогасители се опитват да отворят евакуационния люк, но дефектните газови маски и сложният механизъм за отваряне възпрепятстват техните усилия. Със сетни усилия люкът е отворен, но екипажът вече е мъртъв. Пристигналите по-късно пожарникари установяват, че смъртта е настъпила от задушаване. Екипажът се е борил до последно да отвори спасителния люк, но не е успял. Назначена е комисия да установи причините за възникването и бързото разпространение на пожара.

Последна почит

Телата на загиналите астронавти са погребани с всички държавни и военни почести. Грисъм и Чафи са погребани в Националното военно гробище в Арлингтън в присъствието на президента на САЩ Линдън Джонсън. Уайт е погребан във военното гробище на Американската академия в Уест Пойнт. Мемориални плочи са поставени на мястото на инцидента в Кейп Кенеди – стартовият комплекс LC 34.

Заключение

Освен комисията на НАСА за разследване на трагичния инцидент, Конгресът на САЩ също назначава своя комисия за дейността на НАСА и причините, довели до фаталния край на мисията. По настояване на астронавтите е предприета генерална реконструкция на следващите кораби от серията Аполо. Отстранени са 1407 дефекта, изцяло е подменена системата за дишане на кораба, като чистият кислород е заменен със смес от азот и кислород в съотношение 40:60. Монтиран е нов люк, който се отваря за 6 секунди при аварийна ситуация, сменена е цялата електрическа инсталация с огнеупорни кабели, в скафандрите на екипажа са вложени негорими бета-тъкани, както и за всички останали платнени повърхности. Променена е стратегията на НАСА за планираното до края на десетилетието покоряване на Луната. Занапред преди всичко ще се наблюдават принципите за обща безопасност на екипажите за сметка на гоненето на срокове и подлагането им на излишни рискове. Като цяло програмата Аполо е значително преосмислена и следващите мисии са планирани със значително по-малък риск.

Външни препратки

((en)) www.hq.nasa.gov Архив на оригинала от 2008-10-10 в Wayback Machine.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Аполо 1