Априлска революция

Априлска революция
د ثور انقلاب
Част от Студената война
Външната порта на президентския дворец в Кабул, ден след Априлската революция на 28 април 1978 г.
Страна Афганистан
Дата27 – 28 април 1978 г.
Причинаарест на лидерите на НДПА: Тараки, Кармал и Амин
Основна целсваляне на режима на Мохамед Дауд Кан
Резултатипобеда на прокомунистическите сили, въоръжена смяна на правителството, провъзгласяване на Демократична република Афганистан и начало на войната с опозицията
ОрганизаторНДПА
Движещи силиподдръжници на НДПА, разбунтували се части на афганистанската армия, Мохамед Аслам Ватанджар[1]
Противнициподдръжници на Мохамед Дауд Кан
Загиналинад 2000 души
Априлска революция в Общомедия

Априлската революция (на пущунски: د ثور انقلاب‎; на дари: إنقلاب ثور), наричана още Саурска революция, е революция, водена от Народната демократична партия на Афганистан (НДП) срещу самопровъзгласилият се афганистански президент Мохамед Дауд Кан на 27 – 28 април 1978 г.

Правителството е ръководено от Дауд, който преди това сваля братовчед си крал Мохамед Захир през 1973 г. „Сур“ на езика Дари означава втория месец от Персийския календар, месеца, в който се състои революцията.[2] Тя води до намеса от страна на СССР и начало на съветско-афганистанската война срещу муджахидините от 1979 г.

Правителството на президента Мохамед Дауд Кан е свалено насилствено в ранните часове на 27 април 1978 г., когато военни части, верни на военното крило на НДП, щурмуват двореца в сърцето на Кабул. Превратът е стратегически планиран да започне в четвъртък 27 април, защото това е денят преди петък – мюсюлманския ден за поклонение, а повечето военни командири и правителствени служители не са на служба. С помощта на няколко самолета на военно въздушните сили в Афганистан, които са предимно съветски МиГ-21 и Су-7s, войските преодоляват съпротивата на президентската гвардия и убиват Мохамед Дауд Кан и повечето членове от неговото семейство.

Според очевидец, първите признаци за предстоящ преврат в Кабул, са около обяд на 27 април, когато танкова колона се отправя към града, дим е забелязан в близост до Министерството на отбраната и въоръжени мъже, някои във военна униформа, а други не, преминават. Първите изстрели са чути близо до Министерството на вътрешните работи, където група полицаи се изправят срещу придвижващата се колона. От там боевете се разпространяват и в други райони на града. По-късно, същия следобед, първите изтребители Су-7s, летят ниско и изстрелват ракети към Националния дворец в центъра на града. Вечерта по държавното радио е съобщено за свалянето на режима на Дауд Кан.[3]

Въздушните атаки срещу двореца се засилват около полунощ, когато шест Су-7s отправят многократни атаки, осветявайки града. На следващата сутрин 28 април, Кабул е спокоен, въпреки все още се чува стрелба в южната част. Когато жителите на Кабул излизат от домовете си, те осъзнават, че бунтовниците имат контрол над града и че президентът Дауд Кан и брат му Наим са убити рано сутринта. Това става, когато група войници обкръжават силно разрушеният дворец и искат тяхното предаване. Вместо това, Дауд Кан и Наим, излизат с пистолет в ръка и са застреляни.[4]

  1. The KGB in Afghanistan: Mitrokhin Documents Disclosed // Federation of American Scientists, 25 февруари 2002.
  2. Barnett R. Rubin, The Fragmentation of Afghanistan (Yale University Press, 2002), p. 105
  3. Thompson, Larry Clinton. Surviving the '78 Revolution in Afghanistan. Посетен на 6 април 2011.
  4. Thompson, hackwriters.com, посетен на 6 април 2011.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Saur Revolution в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​