Арачиново Арачиново | |
— село — | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Скопски |
Община | Арачиново |
Географска област | Църногория |
Надм. височина | 267 m |
Население | 7315 души (2002) |
Пощенски код | 1045 |
Арачиново в Общомедия |
Арачиново (понякога книжовно Харачиново, на македонска литературна норма: Арачиново; на албански: Haraçina, Харачина) е село в Северна Македония, център на едноименната община Арачиново.
Селото е разположено в южните поли на Скопска Църна гора.
Североизточно от селото са руините на античния религиозен обект Църквище.[1]
В XIX век Арачиново е малко българско село в Скопска каза на Османската империя. В 1861 година Йохан фон Хан на етническата си карта на долината на Българска Морава отбелязва Харачина като българско село.[2] В края на века цялото село е чифлик. Гьорче Петров отбелязва в 1896 година плодородието на земята и наличието на „гьол, от който излиза риба, колкото за селото и околните му няколко села.“[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Арачиново (Рачиново) е населявано от 175 жители българи християни и 30 цигани.[4]
В началото на XX век цялото население на Арачиново е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Арачиново има 120 българи екзархисти.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото влиза в границите на Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Карачиново (Karačinovo) като село с неясен етнически състав.[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 7315 жители.[7]
Националност | Всичко |
македонци | 594 |
албанци | 6677 |
турци | 0 |
роми | 0 |
власи | 1 |
сърби | 10 |
бошняци | 2 |
други | 31 |
Църквата в селото „Свети Талалей“ многократно е осквернявана след изселването на православното население от селото след въоръжения конфликт в 2001 година.[8]
|