Аргумент от незнание (на латински: argumentum ad ignorantiam) или позоваване на незнанието е неформална логическа заблуда/софизъм, който поддържа, че една пропозиция e или истина, или лъжа, само заради това, че не е доказано или е недоказано обратното.[1] Тази грешка е налице, когато изказващият дадено твърдение не поема тежестта на доказване на твърдението си, а я прехвърля върху твърдящите противното.[2][3]
Обща форма на аргумента:
Друг вид аргумент, този от лично неверие или аргумент от лично убеждение, се отнася до твърдение, което, поради това, че някои лично намира предпоставката за малко вероятна или за невероятна, то по неговата логика тази предпоставка не може да бъде вярна. Или обратно – че предпочитаната, но недоказана предпоставка е вярната.
И двата аргумента имат обикновена следната структура: човек счита липсата на доказателства за едно виждане като доказателство в правотата на друго виждане. Тези два вида софизъм не бива да се бъркат с метода на аргументиране reductio ad absurdum, в който обосновано логическа противоречие от типа „A и не-А“ се използва за опровергаване на предпоставка.
Общото при аргумента от лично неверие и аргумента от незнание е, че говорещият счита или твърди, че нещо е невярно, неправдоподобно или неразбираемо лично за него и се опитва да използва празнината в своите знания като „доказателство“ в полза на (собствено) алтернативно мнение по въпроса. Примерите са подобни твърдения често започват така: „трудно е да се разбере как ...“, „не мога да разбера как...“, „явно е, че...“ (ако „явно“ е употребено, за да се вмъкне някакво заключение, а не конкретно доказателство в подкрепа на дадено виждане).
И двете основни форми на аргументи от незнание, и двете софизми, се свеждат до:
Примери:
При тази логическа грешка изказващият дадено твърдение не основава това твърдение на никакви доказателства. Съждението „Прав съм, защото никой не е доказал, че не е така“ е погрешно, защото нелегитимно прехвърля тежестта на доказване върху другите, които при това положение ще трябва да доказват отрицателен факт (напр. че Бог/розовите еднорози/феите не съществуват).[3]
От това правило има изключения. Така напр. в науката нещо се счита за факт, ако множество систематични емпирични изследвания не успяват да докажат противното.[4]
Двете често срещани разновидности на този аргумент са:
Аргументът на лично неверие е същият като аргументът от незнание, само ако човекът, който го дава, изразява само собственото си неверие по отношение на невъзможността на един сценарий е „доказателство“ за верността на произволен алтернативен сценарий (т.е. липсва пряко доказателство в подкрепа на алтернативния сценарий).
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Argument from ignorance в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |