Армен Джигарханян Արմեն Բորիսի Ջիգարխանյան Армен Борисович Джигарханян | |
съветски, арменски и руски театрален актьор и режисьор | |
По време на награждаване от руския президент Медведев, 2010 г. | |
Роден |
3 октомври 1935 г.
|
---|---|
Починал | 14 ноември 2020 г.
|
Погребан | Ваганковско гробище, Пресненски район, Русия |
Актьорска кариера | |
Активност | 1955 – 2020 |
Подпис | |
Уебсайт | www.dzigartheater.ru |
Армен Джигарханян в Общомедия |
Армен Борисович Джигарханян (на арменски: Արմեն Բորիսի Ջիգարխանյան; на руски: Армен Борисович Джигарханян) е съветски, арменски и руски театрален и киноактьор, театрален режисьор и театрален педагог. През 1985 г. е удостоен със званието Народен артист на СССР.[1] Той е един от основателите, президент и художествен ръководител на Московския драматичен театър от 1996 г.[2][3].
Роден е на 3 октомври 1935 г. в Ереван, Арменска ССР. Произхожда от стар род тифлиски арменци.
Когато е само на един месец, баща му Борис напуска семейството си и той за първи път го вижда чак като възрастен. Той е възпитан от своя втори баща, с когото е в добри отношения. Израства в рускоезична среда, учи в руско училище и получава основни познания за арменската и руската култура с еднакво усърдие. Майка му, Елена Василиевна, е голям почитател на театъра и операта и не пропуска нито една театрална постановка или оперен спектакъл.
Като ученик е очарован от театъра и киното, а след като завършва училище през 1952 г., отива в Москва и се опитва да влезе в ГИТИС, но не успява. Връщайки се в Ереван, получава работа във филмовото студио „Арменфилм“ като асистент оператор.
През 1954 г. постъпва в Института за изкуство и театър в Ереван, в курса на режисьора В. Аджемян, ръководител на театър „Г. Сундукян“. Но курсът е прекалено голям и Армен се премества в курса на А. Гулакиан, който завършва през 1958 г.
Дебютира през януари 1955 г. в постановката на В. Гусев „Иван Рибаков“ на Ереванския руски драматичен театър „К. Станиславски“. В трупата на този театър, където актьорът работи повече от десет години, той е поканен като студент втори курс.
През 1967 г. А. Ефрос кани актьора в Московския театър „Ленински комсомол“.
През 1969 г. А. Джигарханян започва да играе в театър Маяковски в Москва. На сцената на театъра играе в ролята на Стенли Ковалски в "Трамвай „Желание““, Голямото Па в „Котка върху горещ ламаринен покрив“, Сократ в „Разговори със Сократ“ от Е. Радзински, генерал Хлудов в „Бяг“ от Михаил Булгаков.
През септември 1996 г. напуска театъра, но продължава да играе на редица театрални сцени.
През 1960 г. актьорът дебютира в киното, а известност му носи една от най-добрите негови кинороли – на младия учен-физик Артьом Манвелян от филма „Здравствуй, это я!“. Следват нови роли, демонстриращи широкия актьорски диапазон, психологическата достоверност и майсторство при превъплъщенията. Своя пробив към международна звезда той прави през 1981 г. в телевизионния филм „Техеран 43“, където играе ролята на убиец от 1943 г., който публикува своите спомени през 1980 г. Партнират му френската актриса Клод Жад в ролята на негова любовница и немският актьор Курд Юргенс в качеството на негов адвокат.
Армен Джигарханян става един от най-сниманите актьори – има над 250 роли в кино- и телевизионни филми, и мнозина смятат, че е най-сниманият съветски и руски актьор (всъщност най-снимана е актрисата Любов Соколова, изиграла 389 роли в киното). Джигарханян играе разнопланови роли в филми на най-добрите съветски и руски режисьори, от различни жанрове, в комедийни и приключенски филми, в драми и музикални филми. Много работи в дублажа, озвучава мултипликационни филми. За последните си роли в киното, често епизодични, казва, че е „понижил изискванията“ и че „парите са добри“.
|