Армен Купчу

Армен Купчу Άρμεν Κούπτσιος
гръцки революционер
Роден	3 януари 1885 г. Волак, Османска империя
Починал	14 септември 1906 г. (21 г.) Драма, Османска империя
Армен Купчу в Общомедия

Армен Купчу (на гръцки: Άρμεν Κούπτσιος, Армен Купциос или Κούπτσος, Купцос) e гъркоманин, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония.

Биография

Паметник на площад „Елевтерия“ в Драма

Купчу е роден в 1885 година в гагаузко семейство в драмското село Волак, Османската империя (днес Волакас, Гърция). На 18 години под влияние на капитан Константинос Даис, който е учител в Просечен, Купциос влиза в гръцката революционна организация, воюваща с българските чети на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

В 1906 година на дееца на ВМОРО Плацев от село Скрижово е възложено да отиде в Драма. Гръцкият комитет научава за това и възлага на Купуч, Христо Наков Бояджиев от Просечен и Петрос Мандзас от Палеохори да го убият. Тримата причакват Плацев в местността Чобанка край Турско село (днес Милопотамос) и го убиват. Изстрелите са чути от турския гарнизон в Османица (Калос Агрос). Бояджиев и Мандзас успяват да се спасят към Чаталджа и Алистрат, но Купчу е заловен. Въпреки усилията на драмския митрополит Хрисостом и на гръцкото консулство в Солун да го спасят, Купциос е осъден от солунския военен съд на смърт. При преместването му в Драма за екзекуция гръцкият комитет прави неуспешен опит за спасяването му.

Купчу е обесен в Драма на 14 септември 1906 година. Неговият син Прокопиос Купциос е убит от българската власт през 1916 година.^[1]

През 1967 година в центъра на Драма е издигната статуя на Купчу, а на неговото име е наречена и улица в центъра на града.^[2][3]

Бележки

1. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 24. (на гръцки)
2. Βασλή, Δήμητρα. Η Δράμα και η ιστορία της. Ιούλιος 2002 г. σ. 56 - 57. Посетен на 4 ноември 2013 г.
3. Πασχαλίδης Β., Άρμεν Κούπτσιος (Ο απαγχονισμός ενός ήρωος), περ. ΜΑΚΕΔΟΝΙΚΑ ΗΜΕΡΟ-ΛΟΓΙΑ ΣΦΕΝΔΟΝΗ, Θεσσαλονίκη 1973, σελ 246.