Арнеа

Арнеа Αρναία
Кметството (демархията) в Арнеа
Арнеа 40.486667, 23.594722 Арнеа Арнеа
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Аристотел
Географска област	Мадемохория
Надм. височина	664 m
Население	2253 души (2001)
Покровител	Свети Стефан[1]
Пощенски код	630 47
Телефонен код	23720-2
Арнеа в Общомедия

Арнѐа или Лерѝгово (изписване до 1945 година: Лѣригово; на гръцки: Αρναία, Арнеа, до 1927 Λιαρίγκοβη, Ляригови^[2] или Λιαρίγκοβα, Ляригова^[3]) е малък град в Егейска Македония, Гърция, част от дем Аристотел в административна област Централна Македония. Арнеа е митрополитска катедра на Йерисовска, Светогорска и Ардамерска епархия на Гръцката православна църква.^[3]

География

Арнеа е главното селище на историко-географската област Мадемохория (Мадемските села). То е разположено в центъра на Халкидическия полуостров, в подножието на планината Холомонда на надморска височина от 600 m, на 38 километра северозападно от град Полигирос и на 70 километра югоизточно от Солун. През него минава главният път, свързващ Солун със Света гора.^[3] Градчето има население от 2253 души (2001).

История

Античност

На хълма Агиос Илияс е открит археологически обект, значително предхристиянско селище, което някои отъждествяват с все още нелокализирания античен град Арнеа, споменат от Тукидид в разказа за кампанията на спартанския цар Бразид. Човешкият живот на Агиос Илияс започва още от около XV век пр. Хр. и продължава с кратки прекъсвания до XIV век след. Хълмът е естествено укрепено място с наличие на питейна вода и в близост до плодородната равнина на Ново село, богати гори и минните райони от Стано до Извор.^[3]

В Османската империя

Хоро в центъра на Леригово, 1890 г.

Френският дипломат и пътешественик Еспри-Мари Кузинери, който посещава Ларегови в края на XVIII век или в началото на XIX век, пише, че селото се състои от около 400 къщи. Жителите му са натоварени с повинността да работят в близките сребърни мини. Благосъстояние на Леригово се дължи както на земите му, така и на производството на килими. Той отбелязва:

Арнейски исторически и етнографски музей

„

Те произвеждат килими, за които използват местна вълна и [вълна] от околните села. Почти всички семейства се занимават с тази работа. Производството от тази матифактура се разпространява в Румелия и най-вече в манастирите[4]

“

Улица в Арнеа

В 1812 година е построена църквата „Свети Стефан“. След Гръцкото въстание от 1821 година лериговчанинът митрополит Йоаникий Йерисовски (1838 – 1855) мести центъра на Йерисовската епархия от Извор (днес Стратоники) в Леригово.^[5] Църквите край селото „Света Параскева“ и „Свети Модест“, както и „Свети Илия“ върху развалините на крепостта също са от XIX век.^[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“) в 1878 година пише, че в Ларингови (Laringovi), Йерисовска епархия, живеят 2100 гърци.^[7] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Леригово живеят 2000 жители гърци християни.^[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Леригово има 1590 гърци.^[9]

В Гърция

В 1912 година, по време на Балканската война, в Леригово влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година остава в Гърция. В 1919 година е построена църквата „Свети Безсребреници“.^[10] В 1928 година е прекръстено на Арнеа, на името на античния град.

В Арнеа работят исторически и етнографски музей^[11] и текстилен музей,^[12] посветени на традиционната култура на Леригово.

Прекръстени с официален указ местности в дем Арнеа на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Каравасарас[13]	Καραβασαράς	Рахони	Ραχώνι[14]	връх в Холомонда на СЗ от Арнеа[13]
Бара[13]	Μπάρα	Стена	Στενά[14]	връх в Холомонда на С от Арнеа[13]
Бурунус	Μπουρουνούς	Перасмата	Περάσματα[14]	река на З от Арнеа, ляв приток на Холомонда[13]
Дурита[13] или Дурица	Ντουρίτσα	Псилома	Ψήλωμα[14]	връх на З от Арнеа[13]
Доганджа	Ντογάντζα	Врахули	Βραχούλι[14]
Дурица	Ντουρίτας	Лагорема	Λαγόρεμα[14]	река
Ага Йорги	Άγά Γιώργη	Корфовуни	Κορφοβούνι[14]

Личности

 Основна статия: Арнейци

От Леригово е Теохарис Героянис, един от първите организатори на гръцката въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век. Лериговчани са и двама епископи на Вселенската патриаршия: Йоаникий Йерисовски, йерисовски епископ от 1838 до 1855 г., Дионисий Кирацос (1923 – 2005), драмски митрополит. Георгиос Вайонас (р. 1940), Лисимахос Сарафианос (1916 - 2002), Стельос Валянос (р. 1979) и Христос Пахтас (р. 1951) са политици.

Бележки

1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 5 януари 2018.
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. Αρναία // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 8 юни 2014. (на гръцки)
4. Cousinéry, Esprit Marie. Voyage dans la Macédoine: contenant des recherches sur l'histoire, la géographie, les antiquités de ce pay, Paris 1831, р. 140-142. Откъси на български: Френски пътеписи за Балканите XV-XVIII век, съставила и редактирала Бистра Цветкова, София 1975, с. 392.
5. Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου
6. ΕΙΚΟΝΕΣ-ΙΕΡΑ ΛΕΙΨΑΝΑ-ΠΑΝΗΓΥΡΕΙΣ // Ιερά Μητρόπολη Ιερισσού, Αγίου Όρους και Αρδαμερίου. Архивиран от оригинала на 2014-06-06. Посетен на 7 юни 2014.
7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 34. (на френски)
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 173.
9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 210-211. (на френски)
10. Αρναία // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 3 юни 2014.
11. Ιστορικό-Λαογραφικό μουσείο Αρναίας // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2015.
12. Μουσείο Υφαντικής Αρναίας // Δήμος Αριστοτέλη. Посетен на 21 юни 2015.
13. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
14. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1080. (на гръцки)