Арно Шмит Arno Schmidt | |
![]() Гравюра към сборника с разкази на Арно Шмит „Полутъжни крави“ (1964) | |
Роден | 18 януари 1914 г. |
---|---|
Починал | 3 юни 1979 г. Целе, Германия |
Професия | писател, белетрист, преводач |
Националност | ![]() |
Активен период | 1940 – 1975 |
Жанр | роман, разказ, есе |
Дебютни творби | „Левиатан“, разкази (1949) |
Известни творби | „Сънят на Цетел“, роман (1970) |
Награди | Голямата литературна награда на Академията за наука и литература (1951) Награда „Теодор Фонтане“ (1964) Награда „Гьоте“ на град Франкфурт на Майн (1973) |
Арно Шмит в Общомедия |
Арно Шмит (на немски: Arno Schmidt) е германски белетрист и преводач от английски, роден в Хамбург в семейството на полицейски служител.
Арно Ото Шмит израства в Хамбург, а след смъртта на баща му през 1928 г. се преселва с майка си в родния ѝ град Лаубан и тръгва на училище в Гьорлиц. Завършва го през 1933 г. и за няколко месеца е безработен, но след това си намира място в една текстилна фирма в Грайфенберг.
По време на Втората световна война, през 1940 г. Арно Шмит е призован във Вермахта, където математическите му познания го отвеждат в артилерията. През 1945 г. Шмит се записва доброволец за действащия фронт в Северна Германия, за да получи кратка домашна отпуска. Когато става ясно, че страната му губи войната, Шмит използва тази отпуска, за да организира своето бягството заедно с жена си в западната част на Германия и така да избегне пленяването му от Червената армия, за която се знаело, че се отнася крайно сурово с военнопленниците и цивилното немско население. Арно Шмит се предава на британските сили в Долна Саксония. Като бежанец той и жена му загубват почти цялата си собственост, включително ценната си колекция от книги.
От 1946 г. Арно Шмит е писател на свободна практика. Първият му сборник с разкази Левиатан излиза през 1949 г. Произведенията на Шмит от 50-те години са характерни с необичайна, често свързана с експресионизма лексика. Формата им изразява стремежа на автора към създаването на нов вид проза. По съдържание те са белязани от културно-песимистичен светоглед и враждебност към състоянието на Западна Германия в ерата на Аденауер.
Теоретическите размишления на Арно Шмит по въпросите на прозата и езика се оформят през 60-те години в духовно общуване преди всичко с Джеймс Джойс и Зигмунд Фройд. Като резултат от това развитие възниква монументалната му основна творба романът Сънят на Цетел (1970).
Освен големи белетристични произведения, Арно Шмит създава разкази и есета, а също множество преводи от английски.
Арно Шмит е смятан за един от най-значимите немскоезични писатели на XX век.
Умира в долносаксонския град Целе на 3 юни 1979 г. от сърдечен удар.
През 1981 г. в памет на писателя е учредена литературната награда „Арно Шмит“.
|