Артемида 1

Артемида 1
Artemis I
Лого на програмата „Артемида“ на НАСА за установяване на постоянно човешко присъствие на Луната
Изстрелване на Артемида 1, 16 ноември 2022 г.
СтранаСАЩ
ОрганизацияНАСА
Продължителност25 дни
Начало на мисията
Изстрелване16 ноември 2022, 06:47:44 UTC[1][2][3]
Ракета-носителSpace Launch System
КосмодрумКосмически център Джон Ф. Кенеди
Край на мисията
Приземяване на11 декември 2022, 17:40:30 UTC
Приземяване вТихи океан край Долна Калифорния
Екипаж
ЕкипажЛунен орбитален тестов полет без екипаж
Артемида 1 в Общомедия

Артемида 1 (на английски: Artemis I)[4] е космическа мисия в орбита на Луната без екипаж, първият космически полет в програмата „Артемида“ на НАСА и първият полет на ракетата Space Launch System (SLS) на агенцията с космически кораб Орион.[5] Изпълнението на мисията започва на 16 ноември 2022 г. в 6:47:44 ч. UTC (8:47:44 ч. българско време) с успешното изстрелване на SLS от стартовия комплекс 39B в космическия център Кенеди.[6][7][8]

Обявена първоначално като Изследователска мисия-1 (EM-1),[9] мисията е преименувана след създаването на програмата „Артемида“. Полетът на космическия кораб Орион е с планирана продължителност от около 4 до 6 седмици, като се очаква да остане най-малко шест дни в далечна ретроградна орбита около Луната.[10] При достигане на лунна орбита трябва да бъдат пуснати и 10 сателита CubeSat, предназначени да извършват научни изследвания и технологични демонстрации. По-късно Орион трябва да влезе в далечна ретроградна орбита за шест дни, преди да се завърне като навлезе отново в земната атмосфера, защитена от своя топлинен щит. Кацането на капсулата трябва да се осъществи в Тихия океан. Мисията ще сертифицира Орион и Space Launch System за полети с екипаж, първият от които ще е с Артемида 2.[11] След мисията Артемида 1, Артемида 2 трябва да осъществи обиколка на Луната с екипаж, а Артемида 3 – кацане на Луната с екипаж – пет десетилетия след последната лунна мисия Аполо.

Асемблирането на Орион за Артемида 1 е завършено на 20 октомври 2021 г., с което за пръв път след последния Сатурн V през 1973 г. свръх тежко товарно превозно средство е асемблирано в сградата за сглобяване на превозни средства (на английски: Vehicle Assembly Building, или VAB) на НАСА. На 17 август 2022 г. Орион е подготвен за изстрелване след поредица от забавяния, причинени от трудности при предшестващите същинския полет тестове. Първите два опита за изстрелване са отменени поради грешно отчитане и изтичане на водород по време на зареждане, съответно на 29 август 2022 г. и на 3 септември 2022 г.[12] НАСА определя 16 ноември 2022 г. като трета стартова дата за мисията Артемида 1.[13][14][15]

Профил на планирана мисия

[редактиране | редактиране на кода]
Резюме на мисията Артемида I

Артемида 1 е изстреляна с варианта Block 1 на Space Launch System.[16] Превозното средство от Block 1 се състои от основна степен, два петсегментни ракетни ускорителя с твърдо гориво и по-горна степен. Основната степен използва четири двигателя RS-25D, всеки от които е използван и преди в мисии на космически совалки. Ядрото и бустерите заедно произвеждат тяга при излитане от 39 000 kN. Горната степен, известна като Interim Cryogenic Propulsion Stage (ICPS), е базирана на Delta Cryogenic Second Stage и се задвижва от един двигател RL10B-2.[17]

Достигайки до орбита, ICPS трябва да задейства своя двигател, с което да установи траекторията на Орион и десетте CubeSat сателита, които превозва, към Луната. След това Орион трябва да се отдели от ICPS и да стигне до лунното пространство, а ICPS Stage Adapter – да разположи десетте CubeSats, които ще провеждат научни изследвания и ще извършват технологични демонстрации.[18]

Космическият кораб Орион трябва да прекара приблизително три седмици в космоса, включително шест дни в далечна ретроградна орбита около Луната.[19]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Илюстрация на изстрелването на SLS от декември 2011 г

Артемида 1 е представена първоначално от НАСА като изследователска мисия 1 (EM-1) през 2012 г. с планирана към онзи момент дата на първо изстрелване на Space Launch System през 2017 г. 1 (EM-1)[20]. Според първоначалните планове за EM-1 в рамките на седемдневна мисия Орион трябва да извърши окололунна траектория.[21][22] Около септември 2011 г. първото изстрелване на SLS е отложено от преди края на 2016 г. до неуточнена дата през 2017 г. Това отлагане е последвано от още поне петнадесет.[23]

През януари 2013 г. е обявено, че сервизният модул на космическия кораб Орион ще бъде конструиран от Европейската космическа агенция и ще бъде наречен Европейски сервизен модул.[24] В средата на ноември 2014 г. започна изграждането на основната степен на SLS в съоръжението за сглобяване на Michoud (MAF) на НАСА.[25] През януари 2015 г. НАСА и Локхийд Мартин обявяват, че основната структура в космическия кораб Орион на Артемида 1 ще бъде до 25% по-лек в сравнение с предишния (EFT-1). Това ще бъде постигнато чрез намаляване на броя на конусните панели от шест (EFT-1) на три (EM-1), намаляване на общия брой заварки от 19 на 7,[26] спестявайки допълнителната маса на заваръчния материал, преразглеждане на различните му компоненти и окабеляване. За Артемида 1 космическият кораб Орион е оборудван с пълна животоподдържаща система и места за екипажа, но вместо да превозва хора, на борда му са поставени манекени, снабдени със сензори.[27]

Първоначално версията на SLS, използвана в първата, втората и третата мисия, е предназначена да използва Exploration Upper Stage (EUS) на SLS; въпреки това, поради големите забавяния на степента, през април 2018 г. НАСА решава да премине от Block 1B към по-малко мощния Block 1 SLS за тези три мисии. EUS ще се използва вместо това от четвъртата мисия на SLS нататък. През февруари 2017 г. НАСА проучва възможността за изстрелване с екипаж от двама астронавти като първи полет на SLS със скъсена продължителност в сравнение с тази на полет без екипаж.[28][29] След продължилото месеци проучване за осъществимост, НАСА отхвърли предложението, посочвайки разходите като основно препятствие, и продължава с плана за летене на първата SLS мисия без екипаж.[30]

През март 2019 г. тогавашният администратор на НАСА Джим Брайдънстайн предлага трансфера на космическия кораб Орион от SLS към комерсиални ракети като Falcon Heavy и Delta IV Heavy, за да се съобрази с графика.[31][32] Мисията би изисквала две изстрелвания: едно, за да постави космическия кораб Орион в орбита около Земята, и второ, носещо горната степен, която да бъде скачена с него. След скачването и докато са в околоземна орбита, горната степен трябва да се възпламени, за да изпрати Орион на Луната.[33] Този план е отхвърлен, като една от причините за това е, че не се предвижда снабдяването на Орион с докинг механизъм до Артемида 3.[34][35] В средата на 2019 г. концепцията е изоставена поради заключението на друго проучване, че това допълнително ще забави мисията.[36]

Полезни товари

[редактиране | редактиране на кода]
Жилетка AstroRad на Международната космическа станция

Пасажери на космическия кораб Орион са три манекена, изпълняващи функцията на астронавти, оборудвани със сензори, за да предоставят данни за това какво могат да изпитат членовете на екипажа по време на пътуване до Луната.[37] Първият манекен, наречен „Captain Moonikin Campos“ (кръстен на Артуро Кампос, инженер на НАСА по време на програмата Аполо),[38] заема мястото на командира и е оборудван с два сензора за радиация в своя костюм на Orion Crew Survival System, който астронавтите ще носят по време на изстрелване, влизане и други динамични фази на своите мисии. Седалката му също има сензори за записване на данни за ускорение и за вибрации по време на мисията.[39]

До Moonikin има два фантомни торса – Хелга и Зохар, участващи в Matroshka AstroRad Radiation Experiment (MARE), чрез който НАСА, заедно с Германския аерокосмически център и Израелската космическа агенция, целят да направят измервания на радиационното облъчване по време на мисията. Зохар е защитен с радиационната жилетка Astrorad и е оборудван със сензори за определяне на рисковете от радиация. Хелга не носи жилетка. Основното предназначение на Хелга и Зохар е да измерват радиационната експозиция на местоположението на тялото, както с пасивни, така и с активни дозиметри, разпределени в чувствителни тъкани с висока концентрация на стволови клетки. Чрез експеримента трябва да бъдат събрани данни за нивата на радиация по време на мисии до Луната, като същевременно се тества ефективността на жилетката.[40] В допълнение към трите манекена, Орион носи Снупи[41] на НАСА и овцата Шон на ЕКА.[42]

Адаптер на космическия кораб Орион с девет от десетте инсталирани CubeSats

Десет нискобюджетни CubeSat мисии летят като вторичен полезен товар, монтиран на междустепенния адаптер (на английски: stage adapter) на Orion.[43] Всеки от тях е в конфигурация от шест единици [44] и се намира в междустепенния адаптер (над втората степен). Инсталирането на десетте CubeSat е завършено през октомври 2021 г. Две са избрани чрез партньорствата на НАСА за следващи космически технологии за изследване, три чрез Дирекцията за човешки изследвания и оперативни мисии, две чрез Дирекцията за научна мисия и три от предложения от международните партньори на НАСА.[45]

Представяне в медиите

[редактиране | редактиране на кода]
Примерна сувенирна бордна карта за тези, които са регистрирали имената си за летене на борда на мисията Артемида 1

Пачът на мисията Артемида 1 е създаден от дизайнерите на НАСА на SLS, космическия кораб Орион и екипите на Exploration Ground Systems. Сребърната граница представлява цвета на космическия кораб Орион; в центъра са изобразени SLS и Орион. Три мълниеносни кули, заобикалящи ракетата, символизират стартовия комплекс 39B, от който ще стартира Артемида 1. Червените и сините траектории на мисията, обхващащи бялата пълна Луна, представляват служителите на НАСА и Европейската космическа агенция, които работят върху Артемида 1.[46]

Полетът на Артемида 1 бива популяризиран като началото на програмата на Артемида „От Луната до Марс“,[47][48] въпреки че към 2022 НАСА няма конкретен план за екипажна мисия до Марс.[49] За да повиши обществената осведоменост, НАСА създава уебсайт, на който всеки може да получи своя цифрова бордна карта за мисията. Изпратените имена се записват на твърд диск в космическия кораб Orion.[50][51] Също така на борда на капсулата има цифрово копие на 14 000 записа за конкурса за есе Moon Pod Essay Contest, организиран от Future Engineers for NASA.[52]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ ((en)) Artemis I Launch to the Moon (Official NASA Broadcast) – Nov. 16, 2022, https://www.youtube.com/watch?v=CMLD0Lp0JBg, посетен на 16 ноември 2022 
  2. ↑ |ракета-носител=Space Launch System, Block 1|дата и час на приземяване= (планирано)
  3. ↑ Artemis 1 flight to moon depends on precision rocket firings to pull off a complex trajectory // Архивиран от оригинала на 29 August 2022. Посетен на 31 August 2022.
  4. ↑ NASA. Artemis: brand book. 2019. NP-2019-07-2735-HQ
  5. ↑ An Orion capsule was flown in 2014, but not the entire Orion spacecraft.
  6. ↑ Artemis I Launch to the Moon (Official NASA Broadcast) – Nov. 16, 2022 Посетен на 2022-11-16
  7. ↑ Kraft, Rachel. Artemis I Mission Availability // NASA. Архивиран от оригинала на 2022-12-11. Посетен на 2022-11-16.
  8. ↑ Kraft, Rachel. Managers Give „Go“ to Proceed Toward Launch, Countdown Progressing – Artemis // NASA Blogs. Посетен на 2022-11-16.
  9. ↑ Hambleton, Kathryn. Artemis I Overview // NASA. Архивиран от оригинала на 2022-08-17. Посетен на 2022-11-16.
  10. ↑ Sloss, Philip. Inside Artemis 1's complex launch windows and constraints // NASASpaceflight.com. Посетен на 2022-11-16.
  11. ↑ Clark, Stephen. NASA will likely add a rendezvous test to the first piloted Orion space mission // Spaceflight Now. Посетен на 2022-11-16.
  12. ↑ Foust, Jeff. Second Artemis 1 launch attempt scrubbed // SpaceNews. Посетен на 2022-11-16.
  13. ↑ Wattles, Jackie. NASA's Artemis I mission delayed again as storm barrels toward launch site // CNN, November 8, 2022. Посетен на 2022-11-16.
  14. ↑ Teams Conduct Check-outs, Preparations Ahead of Next Artemis I Launch Attempt – Artemis // NASA Blogs. Посетен на 2022-11-16.
  15. ↑ Kraft, Rachel. Managers Give „Go“ to Proceed Toward Launch, Countdown Progressing – Artemis // NASA Blogs. Посетен на 2022-11-16.
  16. ↑ NASA to Study Adding Crew to First Flight of SLS and Orion // NASA. Посетен на 2022-11-16.
  17. ↑ Harbaugh, Jennifer. Space Launch System // NASA. Посетен на 2022-11-16.
  18. ↑ Harbaugh, Jennifer. All Artemis I Secondary Payloads Installed in Rocket's Orion Stage Adapter // NASA. Посетен на 2022-11-16.
  19. ↑ The Ins and Outs of NASA's First Launch of SLS and Orion // NASA. Посетен на 2022-11-16.
  20. ↑ Exploration Mission 1: SLS and Orion mission to the Moon outlined // NASASpaceFlight, 29 February 2012. Архивиран от оригинала на 24 August 2022. Посетен на 2022-11-16.
  21. ↑ Hill, Bill. Exploration Systems Development Status // NASA Advisory Council, March 2012. Архивиран от оригинала на 2017-02-11. Посетен на 2022-11-16.
  22. ↑ Singer, Jody. Status of NASA's Space Launch System // University of Texas, 25 April 2012. Архивиран от оригинала на 18 December 2013. Посетен на 2022-11-16.
  23. ↑ William, Harwood. NASA unveils new super rocket for manned flights beyond Earth orbit | Space News, Exploration, SLS // 14 September 2011. Архивиран от оригинала на 10 August 2020. Посетен на 2022-11-16.
  24. ↑ NASA Signs Agreement for a European-Provided Orion Service Module // 17 January 2013. Архивиран от оригинала на 28 March 2014. Посетен на 2022-11-16.
  25. ↑ SLS Engine Section Barrel Hot off the Vertical Weld Center at Michoud // NASA. Архивиран от оригинала на 19 November 2014. Посетен на 2022-11-16.
  26. ↑ Barrett, Josh. Orion program manager talks EFT-1 in Huntsville // WAAY, 13 January 2015. Архивиран от оригинала на 18 January 2015. Посетен на 2022-11-16.
  27. ↑ Engineers resolve Orion will 'lose weight' in 2015 // WAFF, 13 January 2015. Архивиран от оригинала на 8 August 2018. Посетен на 2022-11-16.
  28. ↑ NASA to Study Adding Crew to First Flight of SLS and Orion // NASA, 15 February 2017. Архивиран от оригинала на 22 April 2018. Посетен на 2022-11-16.
  29. ↑ NASA Kicks Off Study to Add Crew to First Flight of Orion, SLS // NASA, 24 February 2017. Архивиран от оригинала на 28 February 2017. Посетен на 2022-11-16.
  30. ↑ Gebhardt, Chris. NASA will not put a crew on EM-1, cites cost – not safety – as main reason // NASASpaceFlight.com, 12 May 2017. Архивиран от оригинала на 3 July 2019. Посетен на 2022-11-16.
  31. ↑ King, Ledyard. NASA names new moon landing mission 'Artemis' as Trump administration asks for US$1.6 billion // 14 May 2019. Архивиран от оригинала на 3 August 2019. Посетен на 2022-11-16.
  32. ↑ Grush, Loren. NASA's daunting to-do list for sending people back to the Moon // 18 July 2019. Архивиран от оригинала на 7 December 2019. Посетен на 2022-11-16.
  33. ↑ Foust, Jeff. NASA considering flying Orion on commercial launch vehicles // SpaceNews, 13 March 2019. Архивиран от оригинала на 27 August 2022. Посетен на 2022-11-16.
  34. ↑ NASA Launch Services Program outlines the alternative launcher review for EM-1 // NASASpaceFlight.com, 19 April 2019. Архивиран от оригинала на 3 May 2019. Посетен на 2022-11-16.
  35. ↑ Foust, Jeff. NASA considering flying Orion on commercial launch vehicles // SpaceNews, 13 March 2019. Архивиран от оригинала на 27 August 2022. Посетен на 2022-11-16.
  36. ↑ NASA Launch Services Program outlines the alternative launcher review for EM-1 // NASASpaceFlight.com, 19 April 2019. Архивиран от оригинала на 3 May 2019. Посетен на 2022-11-16.
  37. ↑ Pasztor, Andy. U.S., Israeli Space Agencies Join Forces to Protect Astronauts From Radiation // The Wall Street Journal. 17 April 2018. Архивиран от оригинала на 29 August 2019. Посетен на 2022-11-16.
  38. ↑ Artemis I launch guide: What to expect // The Planetary Society. Посетен на 2022-11-16.
  39. ↑ Purposeful Passengers Hitch a Ride on NASA's Artemis I Mission // www.nasa.gov. Посетен на 2022-11-16.
  40. ↑ Orion „Passengers“ on Artemis I to Test Radiation Vest for Deep Space Missions // www.nasa.gov. Посетен на 2022-11-16.
  41. ↑ Warner, Cheryl. Snoopy to Fly on NASA's Artemis I Moon Mission // NASA. Посетен на 2022-11-16.
  42. ↑ Shaun the Sheep to fly on Artemis I lunar mission // aardman.com. Посетен на 2022-11-16.
  43. ↑ Clark, Stephen. Adapter structure with 10 CubeSats installed on top of Artemis moon rocket // Spaceflight Now. Посетен на 25 August 2022. (на американски английски)
  44. ↑ Foust, Jeff. NASA seeking proposals for cubesats on second SLS launch // SpaceNews. Посетен на 2022-11-16. Unlike Artemis 1, which will fly six-unit cubesats only...
  45. ↑ Latifiyan, Pouya. Artemis 1 and space communications // Qoqnoos Scientific Magazine. August 2022. с. 3.
  46. ↑ Hambleton, Kathryn. Artemis 1 Identifier // NASA. Архивиран от оригинала на 2022-08-05. Посетен на 2022-11-16.
  47. ↑ How NASA's Artemis program plans to return astronauts to the moon // Science. Посетен на 2022-11-16. (на английски)
  48. ↑ Northon, Karen. NASA Unveils Sustainable Campaign to Return to Moon, on to Mars // NASA. Архивиран от оригинала на 2022-07-07. Посетен на 2022-11-16.
  49. ↑ Nasa's Artemis moon mission explained // The Independent. Посетен на 2022-11-16. (на английски)
  50. ↑ Marples, Megan. NASA will send your name around the moon. Here's how to sign up // CNN. Посетен на 2022-11-16.
  51. ↑ Wall, Mike. Your name can fly around the moon on NASA's Artemis 1 mission // Space.com. Посетен на 2022-11-16. (на английски)
  52. ↑ Future Engineers: Moon Pod Essay Contest // Посетен на 2022-11-16.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Artemis 1 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​