Артур Аксман

Артур Аксман
райхсюгендфюрер
Мандат8 август 1940 г. – май 1945 г.
ПредшественикБалдур фон Ширах
Наследникзакриване на поста
Лична информация
Роден
Починал
Националност Германия
Полит. партияНСДАП
Професияполитик
Артур Аксман в Общомедия

Артур Аксман (на немски: Artur Axmann) е германски политик, който е известен с ролята си на ръководител на Хитлерова младеж от 1940 до 1945 г. Той е последният жив нацист с ранг, еквивалентен на Райхсфюрер-СС.

Произход и младежки години

[редактиране | редактиране на кода]

Аксман е роден в Хаген, Вестфалия, син на застрахователен чиновник. През 1916 г. семейството му се премества в Берлин – Вединг, където баща му почива 2 години по-късно. Акман е добър ученик и получава стипендия да посещава средно училище. Той се присъединява към Хитлерова младеж през ноември 1928 г., след като изслушва нацисткия гаулайтер Йозеф Гьобелс, който говори и става лидер на местната партийна структура в района на Вединг.[1] Той се присъединява към Националсоциалистическия съюз на учениците, където се отличава като оратор.

Гертруд Шолц-Клинк, Хайнрих Химлер, Рудолф Хес, Балдур фон Ширах и Аксман (от ляво) на митинг на Хитлерюгенд, Берлин Шпортпаласт, 13 февруари 1939 г.

През септември 1931 г. Аксман се присъединява към нацистката партия, а през следващата година е призован в НСДАП, за да извърши реорганизация на структурите на Хитлеровата младеж и професионалните училища.[2] След нацисткото изземване на властта през 1933 г. той се издига до регионален лидер и става началник на Социалната служба на младежкото ръководство на Райха.[1]

Аксман ръководи Хитлеровата младеж в държавното професионално обучение и успява да повиши статута на земеделската работа на младежите. През ноември 1934 г. е назначен за лидер на Хитлерюгенд в Берлин.

През Втората световна война Аксман е на активна служба на Западния фронт до май 1940 г. На 1 май 1940 г. той е назначен за заместник на нацисткия Райхсюгендфюрер Балдур фон Ширах, когото наследява три месеца по-късно на 8 август 1940 г.[1] Като член на 23-та пехотна дивизия на Вермахта, той е тежко ранен на Източния фронт през 1941 г., губейки дясната си ръка.[1]

В началото на 1943 г. Аксман предлага създаването на 12-а СС танкова дивизия Хитлерюгенд на Хайнрих Химлер, с военнослужещи от Хитлеровата младеж.[3] Адолф Хитлер одобрява плана за бойното подразделение, което ще се състои от членове на младежта, родени през 1926 г. След това започва набирането и обучението.[3] През последните седмици на войната в Европа Аксман командва звена на младежта, които са включени в гвардията Фолксщурм. Неговите единици се състоят главно от деца и юноши. Те се бият в битката за Берлин.[1]

По време на последните дни на Хитлер в Берлин, Аксман е сред присъстващите във Фюрербункера.[2] През това време в немската преса е обявено, че Аксман е получил германския орден, най-високото отличие, което нацистката партия би могла да даде за служба на Райха.[4]

На 30 април 1945 г., само няколко часа преди самоубийството, Хитлер подписва заповедта, за да позволи пробив.

На 1 май Аксман напуска бункера на Фюрера като част от пробиващата група, която включва още Мартин Борман, Вернер Науман и SS лекаря Лудвиг Щумпфегер.[5] Търсейки път за бягство от съветските войски, тяхната група успява да пресече река Шпрее на моста Вайденхамер.[6]

Оставяйки другата част от групата, Борман, Щумпфегер и Аксман се спускат по железопътните линии до жп гара Лертер. Борман и Щумпфегер последват железопътните линии към гара Щетинер. Аксман решава да отиде в обратната посока на своите двама спътници. Когато среща патрул на Червената армия, Аксман се двоуми. Вижда две тела, които по-късно определя като Борман и Щумпфегер, лунната светлина ясно осветява лицата им.[7][8] Нямал време да провери телата внимателно, затова не знае как са умрели.[9] Изявленията му се потвърждават от откриването на останките на Борман и Шумпфегер през 1972 г.[10]

Аксман на разпит в Нюрнберг, 16 октомври 1947 г.

Аксман избягва залавянето от съветските войски и живее няколко месеца под псевдоним „Ерих Шиверт“. През декември 1945 г. е арестуван в Любек, когато нацисткото нелегално движение, което той организира, е разкрито от операция по контраразузнаване на Щатската армия.[11]

През май 1949 г. съдът за денацификация в Нюрнберг осъжда Аксман на три години и три месеца лишаване от свобода като „основен нарушител“.[11] Той не е признат за виновен за военни престъпления. На 19 август 1958 г. съд в Западен Берлин налага на бившия лидер на Хитлерова младеж глоба 35 000 марки (приблизително 3000 паунда или 8300 щ.д.), около половината от стойността на собствеността му в Берлин. Съдът го признава за виновен за индоктринирането на германската младеж с националсоциализма до края на войната в Европа, но заключава, че не е виновен за военни престъпления.[11]

След освобождаването си от ареста Аксман работи като бизнесмен с различен успех. От 1971 г. напуска Германия за няколко години, живеейки на остров Гран Канария.[11] Аксман се завръща в Берлин през 1976 г., където умира на 24 октомври 1996 г. на 83-годишна възраст. Причината за смъртта му и подробности за оцелелите членове на семейството му не са разкрити.[12]

  1. а б в г д Hamilton 1984, с. 247.
  2. а б Joachimsthaler 1999, с. 283.
  3. а б McNab 2013, с. 295.
  4. Angolia 1989, с. 223, 224.
  5. Beevor 2002, с. 382 – 383.
  6. Beevor 2002, с. 382.
  7. Le Tissier 2010, с. 188.
  8. Trevor-Roper 2002, с. 193.
  9. Beevor 2002, с. 383.
  10. Lang 1979, с. 410, 432, 436.
  11. а б в г Hamilton 1984, с. 248.
  12. Cowell, Alan. Artur Axmann, 83, a Top Nazi Who Headed the Hitler Youth // The New York Times, 7 ноември 1996. Посетен на 2 февруари 2014.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Artur Axmann в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​