Археомагнитно датиране

Археомагнитното датиране е физически метод за датиране на археологически артефакти и свързани с тях събития чрез отнасянето им към историческите данни за локалната конфигурация на земното магнитно поле.^[1][2]

Методът е приложим при условия, че

• предметите съдържат достатъчно количество феромагнитни атоми
• били са изложени на нагряване над съответната температура на Кюри
• може да се възстанови поне една тяхна ориентация
• известна е историята на локалното земно магнитно поле (предмет на изучаване на палеомагнетизма, дял на геофизиката).

Такъв е случаят с множество керамични изделия, изготвени от глини, съдържащи желязо, или пък археологични находки, свързани с опожарявания, пещи и др. Когато магнитно чувствителните атоми в подобни предмети бъдат нагрети над температурата на Кюри и след това изстинат, те се ориентират по посока на местното магнитно поле и „замръзват“. Ако е известно мястото на последното такова изстиване и там се знае еволюцията на земното магнитно поле, чрез сравнение може да се определи дата на последния низходящ преход под точката на Кюри. Методът е известен от 60-те г. на ХХ век и при наличие на необходимите условия дава прецизни резултати. Производството на керамика е отличителен белег за неолитната епоха, така че методът е приложим в археологията за определяне на дата в рамките на последните 10 000 години.

Както всяка точка от земната повърхност се характеризира пространствено с координати: географска ширина и географска дължина, така и земното магнитно поле се описва с двете величини магнитна деклинация и инклинация. Първата се измерва в хоризонтална плоскост, а втората във вертикална (тази на меридиана), а комбинацията от двете задава вектор с големина, която може да се изчисли. На определени места историческите промени на местното геомагнитно поле са документирани в резултат на изследванията на палеомагнетизма. Археомагнитният метод се основава на намиране на съвпадения между историческата стойност на локалното магнитно поле и определяната в даден артефакт. За неподвижни случаи като опожаряване или глинени огнища се вземат проби, чиято ориентация се знае и намирането на съответствие е директно. За мобилни артефакти методът е приложим, ако се знае поне една ориентация, каквато е най-често хоризонталата, примерно дъно на съд или плоска керемида.

Методът се развива активно след като са получени първите палеомагнитни криви за различни географски ареали (Франция, България, САЩ)^[3], както и на Леванта и Месопотамия.^[4]

Вижте също

• Дендрохронология
• Радиовъглеродно датиране

Източници

1. K. M. Creer, P. Tucholka, and C. E. Barton, eds., 1983, Geomagnetism of Baked Clays and Recent Sediments, Amsterdam: Elsevier, (324 pp.); Chap.3 Archaeomagnetism of baked clay
2. D. H. Tarling, 1983, Palaeomagnetism: Principles and Applications in Geology, Geophysics and Archaeology, London: Chapman and Hall, (379 pp.) Chap. 6 Archaelogical applications. (p.145 – 61)
3. респективно в работи на Theiller, Ковачева, DuBois
4. Di Chiara et al. An archaeomagnetic study of the Ishtar Gate, Babylon // journals.plos.org. 17 януари 2024. Посетен на 15 август 2024. (на английски)

Външни препратки

• {en} Archaeomagnetic dating – guidelines Архив на оригинала от 2016-11-04 в Wayback Machine., English Heritage booklet (p. 33), 2006 (популярно въведение с илюстрации, библиография и пр.)
• Gallet, Y., Genevey, A., Le Goff, M., Warmé, N., Gran-Aymerich, J., & Lefèvre, A. (2009).

On the use of archeology in geomagnetism, and vice-versa: recent developments in archeomagnetism. Comptes Rendus Physique, 10(7), 630 – 648.