Архип Куинджи

Архип Куинджи Архип Иванович Куинджи
руски художник
Портрет на Архип Куинджи от Иван Крамской, 1872 г.
Роден	27 януари 1841 г. Руска империя
Починал	24 юли 1910 г. (69 г.) Санкт Петербург, Руска империя
Погребан	Смоленско православно гробище, Санкт Петербург, Русия
Националност	грък
Учил в	Императорска художествена академия
Кариера в изкуството
Стил	Реализъм
Академия	Императорска художествена академия
Направление	живопис
Патрон	Павел Третяков
Повлиян	Иван Шишкин, Алексей Саврасов
Повлиял	Аркадий Рилов, Николай Рьорих, Константин Богаевски, Кеворк Башинджагян
Награди	Бронзов медал (1874, Лондон)
Член на	Преподавател в Императорската художествена академия (1892 – 1897)
Подпис
Архип Куинджи в Общомедия

Архип Иванович Куинджи (на руски: Архи́п Ива́нович Куи́нджи; на украински: Архип Іванович Куїнджі) (27 януари 1842(1841?) – 24 юли 1910) е руски пейзажист.

Биография

Архип Куинджи е роден през в Руската империя януари 1842 в Мариупол , но прекарва по-голямата част от младежките си години в Таганрог. Израства в бедно семейство; баща му е гръцки обущар. Архип остава сирак, когато е на 6 години и това го принуждава сам да работи за прехраната си. Започва да работи на строеж на църква, пасе домашни животни и работи в магазин за царевица. В периода 1860 – 65 г. Куинджи работи във фото студиото на Исакович в Таганрог. Опитва се да отвори свое студио, но неуспешно. След това заминава за Санкт Петербург.

Учи рисуване главно сам и в Императорската художествена академия (от 1868; пълноправен член е от 1893). Става част от Передвижниците и попада под влиянието на Иван Айвазовски.

„Портрет на Куинджи“ (1869) от Виктор Васнецов.

През 1872 г. Куинджи напуска академията и работи на свободна практика. Картината „На остров Валаам“ е първата му творба, която Павел Третяков купува за галерията си. През 1873 г. Куинджи излага „Снегът“, която му спечелва бронзовия медал на международното художествено изложение в Лондон през 1874 г. В средата на 70-те той създава голям брой картини, в които пейзажния мотив се използва за конкретни социални асоциации в духа на Передвижниците. Такива са „Забравено село“ (1874), „Пътят към Чумацки“ (1875) и двете в Третяковската галерия.

В зрелия си период Куинджи се стреми да предаде най-експресивно осветеното състояние на природата. Той комбинира различни възприятие (виско хоризонт и др.) в създаването на панорамни картини. Използвайки светлинни ефекти и наситени цветове в основните тонове, той изобразява илюзията на отражението – „Вечер в Украйна“ (1875), „Брезова горичка“ (1879), „След буря“ (1879) (и трите са в Третяковската галерия), „Нощ над Днепър“ (1880) (Държавен руски музей). По-късните му творби са забележителни с декоративните ефекти при изграждането на цветовете.

Куинджи преподава в Императорската художествена академия (професор от 1892; завеждащ пейзажния факултет от 1894; уволнен през 1897 заради подкрепа на студентски протести). Сред студентите му са Аркадий Рилов, Николай Рьорих, Константин Богаевски и други. Куинджи е сред инициаторите за създаване на Общество на художниците (1909; по-късно му е дадено неговото име).

Галерия

• 
  „Езерото Ладога“ (1873)
• 
  „Брезова горична“ (1879)
• 
  „Днепър сутрин“ (1881)
• 
  „Нощ над Днепър“ (1882)
• 
  „Прибой и облаци“ (1882)
• 
  „Елбрус“ (1890 – 95)
• 
  „Вечер в Украйна“ (1878 – 1901)
• 
  „Лунни петна в гората, зима“ (1898 – 1908)

Вижте също

• Музей на изкуствата „Куинджи“

Външни препратки

• Иванович Куинджи (1842 – 1910)
• Куиджи – художник на светлината (галерия)
• Куинджи – „Лунна светлина над Днепър“ Архив на оригинала от 2011-07-16 в Wayback Machine.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Arkhip Kuindzhi в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​