Асен Златаров

Асен Златаров
български биохимик и общественик
Асен Златаров, снимка от личен архив. Източник: ДА „Архиви“
Асен Златаров, снимка от личен архив. Източник: ДА „Архиви“
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Националност България
Учил вЖеневски университет[1]
Научна дейност
ОбластБиохимия
Работил вСофийски университет[1]
Семейство
СъпругаЕвдокия Златарова (1890 – 1954)
ДецаАсен Ас. Златаров (1913 – 1988)
Светозар Златаров (1926 – 1992)
Подпис
Асен Златаров в Общомедия

Асен Христов Златаров е български учен, общественик и писател, основоположник на биохимията и броматологията в България, професор.

Научната му кариера започва през 1910 г. в катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет на Софийския университет и продължава през 20-те и 30-те години на XX век, като е избран последователно за доцент, извънреден и редовен професор. Председател на Съюза на химиците в България и главен редактор на сп. „Химия и индустрия“.

Освен научната си работа, Златаров развива и обширна литературна дейност. Пише книги и стотици статии в периодичния печат, в които популяризира научни постижения в областта на природните науки. Сътрудничи на множество вестници и списания, участник е в литературния кръг „Стрелец“. Директор на Дома на изкуствата и печата в София. Изключителен оратор, който притежава голяма научна ерудиция и богата обща култура, той става един от най-добрите популяризатори на научните знания в България. Само за 10 – 15 години изнася около 1000 сказки и научни доклади, посветени на литературни, философски, научни, социални и политически теми.

Произход и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Хасково, на 4/16 февруари 1885 г., в семейството на Теофана и Христо Златарови. В църковните и общински регистри е записан с две имена „Иван-Асен“. Избира да ползва второто – Асен.[2]

Баща му – Христо Златаров е роден в Чирпан. Учител в първото светско училище, основано през 1851 г. в хасковското село Стамболово (Еллер).[3] Чиракува в Пловдив, в аптеката на д-р Стоян Чомаков. По-късно открива своя аптека в Хасково. Той е сред учредителите на местното читалище „Заря“ (първото читалище в Южна България).[4]

Асен Златаров завършва петокласното държавно училище в Хасково. През 1901 г. учи в Пловдивската мъжка гимназия „Княз Александър I“, а през 1903 г. завършва реална гимназия в София. Записва химия в Софийския университет[5], а през 1904 г. продължава следването си в Женевския университет. През 1907 г. се дипломира с бакалавърска степен по химия.[6]

През 1907 г. в Женева се среща с френския социалист и пацифист Жан Жорес. Това е повратен момент в неговото идеологическо съзряване.[7]

В началото на 1908 г. става доктор по химия и физика на Гренобълския университет. За кратко е учител по химия в мъжката гимназия в Пловдив (1908). През лятото на 1908 г. става член на Българската работническа социалдемократическа партия – БРСДП (обединена). Заминава на специализация по химия на храненето и съдебна химия в Мюнхен (1909 – 1910).[8]

По време на Балканските войни е зачислен като санитарен доброволец в службата на Червения кръст. Възлага му се да инспектира и организира хигиенната охрана на I и III армия. По-късно е избран за секретар на Комитета за борба с холерата. По време на Първата световна война отново е мобилизиран със задача да комплектува подвижни химически лаборатории в помощ на военните болници. До края на войната заема поста началник на индустриалния отдел в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидли­вост (СГОП).[9]

Научна кариера

[редактиране | редактиране на кода]
„Фалшификация и развала на съестните продукти“, 1911

След завръщането си от Мюнхен (1910) Асен Златаров е назначен за асистент на проф. Пенчо Райков, в катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет на Софийския университет.[10][11]

През 1920 г. е избран за частен хоноруван доцент по физиологична химия при Медицинския факултет, а няколко месеца по-късно – за частен доцент по биохимия при Физико-математическия факултет. Чете лекции по органична и неорганична химия на студентите медици, ветеринари, агрономи, лесовъди, естественици и физици.[12]

През 1922 г. е назначен за редовен доцент, през 1924 г. за извънреден професор[13], а през 1935 г. е избран за редовен професор в Катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет.[14]

През 1926 г., по време на творческа командировка в Мюнхен и Париж, се среща с Нобеловия лауреат за химия Рихард Вилщетер и с бъдещите нобелисти Хайнрих Виланд и Ханс Фишер, които му засвидетелстват уважение, като на учен с утвърдено име.[15]

На Учредителния конгрес на Съюза на химиците в България е избран за главен редактор на сп. „Химия и индустрия“. Председател на Съюза в периода (1929 – 1936).[16]

Като химик-органик Златаров синтезира индулинови и други багрила за багрилната промишленост. В сътрудничество с Владимир Белявски допринася за изясняване характера на кондензацията на рициноловата киселина – процес, който лежи в основата на производството на лакови масла, вкл. на т.нар. турско лаково масло.[17]

Поставя началото на ново научно направление за българската химия – броматологията (наука за използване на хранителните вещества) и охарактеризира научно традиционни за българина храни, като: кашкавала, киселото мляко, бялото сирене, туршиите, месните колбаси, баницата, таратора, бозата и др. Полага усилия за изясняване хранителните качества на соята и нейното култивиране в България. Разглежда въпроси за състоянието на нашата хранително-вкусова промишленост, съхраняването, развалата и фалшификацията на хранителните продукти.[18]

Съвместно с Александър Липшюц анализира храните, които консумира българинът и ги съпоставя със съответните данни за други народи. [19]

За основополагащи трудове в българската биохимия на растенията се приемат неговите Фитобиохимични студии (I и II част), с изследванията му върху сланутъка (Cicer arietinum L).[20] Съществени са приносите му в изясняване на химизма при кълнене на семената, ролята на различни фактори в процеса на стареене на растенията, както и химичната стимулация на зърнените култури. Особено внимание отделя на фосфорсъдържащите се органични съединения. Проучвания провежда и върху соята и соевото мляко, орловата папрат и „Японската гъба“.[21].

Фитобиохимични студии (I част), 1914
„Фитобиохимични студии“ (I част), 1914
Die Genussmittel Bulgariens, 1923
„Die Genussmittel Bulgariens“, 1923
Розата и произв. на масло в България, 1923
„Розата и произв. на масло в България“, 1923

През 1912 г. във Франция регистрира патент за получаване на „фосфатно брашно“ от зърната на сланутък [22]. Според Мирослав Парушев това е първият химичен патент, издаден на името на българин.[23] Провежда изследвания върху ензимохимията на тежките метали - кадмий [24] и бисмут [25]. В сътрудничество с Мария Андрейчева и Донка Калчева изследва влиянието на цинка при раковите заболявания.[26] През 1919 г. установява, че хидролизатът от спанак има свойството да намалява захарта в урината и кръвта.[27]

На негово име е кръстена цветна реакция за откриване на азотиста киселина с багрилото неутрално червено, известна като „реакция на Златаров“.[27][28]

През 20-те и 30-те години на XX век Златаров прави няколко пътувания зад граница – в Париж (1926), в Румънска Добруджа (1933), в Мадрид – на Световен конгрес на химиците (1934), в Югославия и в СССР – на XV-тия международен конгрес на физиолозите (1935).

За пътуването си до СССР Златаров получава съдействие от Фьодор Разколников (пълномощен министър на СССР в България). Посещава Ленинград и Москва. Среща се с Иван Петрович Павлов, Николай Державин, Евгений Волков и др. След завръщането си издава книгата-пътепис „В страната на Съветите“ (с работно заглавие: „Москва строи“), в която изразява своя възторг от постиженията на СССР в просветата и науката, но не спестява своите несъгласия. Не приема православните храмове да се превръщат в музеи, подчертава колко ненужни жертви е взел „революционният терор“. В следващата му книга „Диктатура или демокрация“ болшевизмът е сравнен с нацизма.[29]

Литературна дейност

[редактиране | редактиране на кода]
Групова снимка на сътрудниците на списание „Златорог“. 1925 – 1927 г.

Асен Златаров е автор на книги и на стотици статии в периодичния печат. Сътрудничи на множество наши вестници и списания, като „Литературен глас“, „Литературен час“, „Златорог“, „Съвременна мисъл“, „Природа и наука“ и др. В тях на достъпен език популяризира научни постижения в областта на природните науки и художественото творчество. Развива възгледите си за българския език, за литературата и изкуството, за критиката, за политиката и управлението на обществото.

Преосмисля от позицията на съвременността важни исторически събития, присъствието и приносите на ярки личности от нашата и световната история и култура, от които се е учил и които са го вдъхновявали – Жан Жорес („Нравственият гений на Жореса“)[30], Йохан Гьоте, Хайнрих Хайне („При гроба на Хайне“)[31], Емил Зола, Виктор Юго, Анатол Франс, Анри Барбюс, Ромен Ролан, Рабиндранат Тагор („Тагоре у нас“)[32], Христо Ботев („Кому принадлежи Ботев“)[33], Алеко Константинов („Обаянието на Алека“)[34], Гео Милев („Човекът“)[35], Пенчо Славейков и др.

Част от книгите му са подписани с псевдонима Аура – знак на поетичното му творчество.[36] Автор е на стихосбирки, поеми, документално-публицистични творби и един роман.

Трагедията на П. К. Яворов, 1925
Трагедията на П. К. Яворов, 1925
Гибелни блаженства, 1929
Гибелни блаженства, 1929

През 1926 г. около вестниците „Изток“ и „Стрелец“ се обособява литературен кръг „Стрелец“ (1925 – 1927), в който наред с Константин Гълъбов, Светослав Минков, Димитър Пантелеев, Атанас Далчев, Чавдар Мутафов, Фани Попова-Мутафова и др. се включва и Асен Златаров.[37]

Член е на Съюза на българските писатели (1920) и на Управителния му съвет (1928 и 1931). Съосновател на българския ПЕН клуб (1926).[38] Бил е директор на Дома на изкуствата и печата в София.

Асен Златаров е свързан с книгоиздателство „Акация“, което се ръководи и финансира от масонския Възпитателен институт „Заря“. Редактира библиотеката „Натурфилософско четиво“. За десетина години (1923 – 1932) излизат от печат 55 брошури, представени са 24 автори, а като автор Златаров участва със седем книжки. Негови заглавия се появяват и в урежданата от Стилиян Кутинчев библиотека „Четиво наука и живот“.[39]

Популяризатор на науката и общественик

[редактиране | редактиране на кода]
Реч на проф. Златаров, по повод юбилея на Антон Страшимиров, 1931

Изключителен оратор, който притежава голяма научна ерудиция и богата обща култура, Асен Златаров е известен популяризатор на науката и изнася над 1000 сказки из цялата страна и в чужбина, посветени на разнообразни теми: литературни, философски, научни, социални и политически.

Книгата му „Очерки по философия на биологията“ (1911) събира много от неговите популярно-научни статии. Публикува във вестници и списания, издава научно-популярни книги. Благодарение на своя труд, постоянство и неуморно перо, името му става известно в цялата страна. Текстовете му са достъпни, дори когато в тях се разглеждат отвлечени въпроси, като Айнщайновата теория на относителността, произходът на живота или други научни проблеми.[40]

Изразява своето отношение по много злободневни въпроси, издига глас против насилието и войната. Пише за „Аферата Драйфус“, за трагедията на Яворов, за смъртта на Никола Ракитин и Васил Пундев, за расизма и зараждащия се фашизъм.

Посветен за масон (1923), с придобита степен „майстор“ (1926) в ложа „Зора № 1.[41]

Активен участник е в Българския народен морски сговор.[42]

На 16 ноември (1926) е сред официалните посрещачи на Нобеловия лауреат за литература Рабиндранат Тагор, който посещава България по време на своята европейска обиколка.

Радетел за навлизането на радиото в обществения живот и съосновател на първия съюз на радиолюбителите „Родно радио“ (1930)[43] [44]. Изнася и първата радиобеседа. Сам конструира радиоапарат. Притежава един от първите домашни кинематографи на компанията Pathé.[45]

Слънце и живот, 1948

През 1931 г. инициира честването на 60-годишнината на писателя Антон Страшимиров в Народния театър, където произнася обвинителна реч против вдъхновителите и извършителите на кървавите братоубийствени събития от началото и средата на 20-те години.

Златаров е сред учредителите на Всебългарски съюз „Отец Паисий“ (1927), на Общогражданския комитет за мир (1932) и на Българо-съветското дружество (1934).

През 1933 г. Асен Златаров участва в създаването на Комитет за защита на евреите в Германия, заедно с Екатерина Каравелова, Антон Страшимиров, Петко Стайнов и др. Тогавашните вестници „Мир“ и „Слово“ публикуват статии срещу този комитет, като застъпват тезата, че не е работа на България, още повече на отделни граждани, да се бъркат в делата на „велика“ Германия. На 3 юли 1933 г. е осуетено събрание, на което лектори са Екатерина Каравелова и Антон Страшимиров.[46]

По предложение на Асен Златаров град Орхание е преименуван на Ботевград (1934).[47]

Семейство

[редактиране | редактиране на кода]

По време на следването си в Женева Златаров води активна кореспонденция с бъдещата си съпруга – Евдокия Атанасова – Дуня. Двамата сключват брак през 1910 г. Имат двама сина – Асен (р. 1913 г.) и Светозар (р. 1926). [48]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Още по време на пребиваването си в Русия (1935 г.) Златаров проявява симптоми на тежко заболяване. Предлагат му да бъде опериран, но той отказва. Прегледан е в София и е диагностициран с рак на стомаха. В края на 1936 г. заминава за лечение във Виена, но вече е твърде късно. Умира във Виенската университетска клиника на 22 декември 1936 г. след две неуспешни операции. Преди да бъде опериран, пише своите писма-завети до своята съпруга и до българската младеж, които са запечатани и следва “Да се отворят само ако...“[49]

Тялото му е пренесено от Виена със съдействието на българския предприемач Жак Асеов. На 27 декември траурното шествие се превръща в многохилядна, спонтанна манифестация.[50]

Произведения

[редактиране | редактиране на кода]

Научна и научно-образователна литература

[редактиране | редактиране на кода]

Научно-популярна и художествена литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Според настроението: Волни стихове“ (1905)
  • „Очерки по философия на биологията“ (1911)
  • „Фалшификация и развала на съестните и питейни продукти и тяхното откриване: Общедостъпни методи“ (1911)
  • „Те трябва да победят!“ (1915)
  • „Цветя за него“ Поема в лирична проза, с псевдоним Аура (1918, 1921, 1924, 1927)
  • „Песен за нея“, Поема, с псевдоним Аура (1919, 1923, 1924, 1927)
  • "Българските каменовъглени мини и индустрия през войната" (1920)
  • „Световните тайни и делото на Айнщайн: Общодостъпно изложение на теорията за относителността“ (1923, 1924, 1930) - Поредица „Натурфилософско четиво“ № 9
  • „Слънцето и животът“ – Поредица „Натурфилософско четиво“ № 1 (1924, 1925, 1929)
  • „Из тайните на морето“ – Поредица „Натурфилософско четиво“ № 13 (1925)
  • „Трагедията на П. К. Яворов: Спомени и бележки“ (1925)
  • „В града на любовта“. Роман (1927, 1939)
  • „Из науката и живота: Очерки по естествознание, натурфилософия и житейска практика“ (1926)
  • „Хормони и витамини: Проблемата за вътрешните секреции и храненето“ (1928)
  • „Химичната война и гибелта на човечеството“ - Четиво „Наука и живот“ № 47 (1929)
  • „Социализмът и проблемата на изкуството“, лекция, държана на Работническия образователен курс (1929)
  • „Гибелни блаженства. Раят и пъкълът на евфористичните отрови“, „Натурфилософско четиво“ № 46 (1929, 2000)
  • „Що е живот и защо е смъртта?“ – Поредица „Натурфилософско четиво“ № 52 (1930)
  • „Общественик и гражданин: Реч, произнесена на 15.XI.1931 г. в Нар. театър по случай юбилея на А.Страшимиров“ (1931)
  • „Прагът на живота и микробиологията“ (1931)
  • „Храната в домашния бюджет на българина“ (1932)
  • „Идеали на младото поколение“ (1932)
  • „Проблемата за щастието. Изкуството да се живее“ – Поредица „Натурфилософско четиво“ № 54 (1932)
  • „Космичните лъчи и животът: Мирът на трептенията“ – Поредица „Натурфилософско четиво“ № 55 (1932)
  • „В Испания: Пътни бележки“ (1934)
  • „В страната на Съветите“ (1936, 1937, 1945, 1967)
  • „П. К. Яворов. Жребий на слава и страдание“ (1936)
  • „По въпроса за титулярството на катедрата по органична химия“ (1936)
  • „Диктатура или демокрация“ (1936)
  • „Заветът на проф. д-р Асен Златаров [ Писма, речи, статии, интервюта“ (1937)
  • „Натурфилософско четиво. Избрани съчинения“ (1938)
  • „В служба на културата“ (1938)
  • „Слънце и живот“ (1948)
  • „Два свята: Политико-обществени изказвания. 1915-1936“ (1946)
  • „Асен Златаров Сборник“ (1956)
  • „Асен Златаров. Литературно-обществени статии“ (1959)
  • "Избрани съчинения в три тома (1966)
  • „Избрани произведения“ (1975)
  • „Избрани научни и научно-популярни трудове“ (1985)

Награди

[редактиране | редактиране на кода]

През 1932 г. се честват 25 години от научната му, литературна и обществена дейност. Царят го награждава със Сребърен медал „За наука и изкуство“ (21.02.1932), а по-късно – с Офицерския кръст на ордена „Св. Александър“ (15.12.1934)

Френското правителство награждава Асен Златаров с най-високото отличие на Френската република, като го провъзгласява за Кавалер на Ордена на Почетния легион.

Памет

[редактиране | редактиране на кода]

През 1937 г. са организирани възпоменателни събития в цялата страна.

Паметници на Асен Златаров са открити: в Морската градина на Бургас (1944), пред Градския театър в Хасково (1959), в парка „Заимов“ в София (1996), както и в корпуса на Университета „Асен Златаров“ в Бургас (2013).

През 1962 г. д-р Светозар Златаров, предава голяма част от архива на баща си в Държавния исторически архив (ЦДИА) - фонд № 865К.

През 1975 г. в родния му град Хасково са проведени „Златарови дни“. Открита е музейна експозиция: ”Живот и дело на проф. д-р Асен Златаров” в Кирковото училище.

През 1985 г. тържествено е чествана 100-годишнината от рождението му. Събитието е част от годишния календар на ЮНЕСКО.

Обявен е за почетен гражданин на градовете Ботевград[47] и Хасково (2015) – посмъртно.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Групова снимка с бойни другари, 1913
    Групова снимка с бойни другари, 1913
  • Портретна снимка
    Портретна снимка
  • Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926
    Златаров позира на парижки скулптор, юни 1926
  • Барелеф на Асен Златаров в Хасково
    Барелеф на Асен Златаров в Хасково
  • Паметник на проф. Асен Златаров в парка на университетския комплекс в Бургас
    Паметник на проф. Асен Златаров в парка на университетския комплекс в Бургас
  • Паметник на Асен Златаров до гимназията в Ботевград, носеща неговото име
    Паметник на Асен Златаров до гимназията в Ботевград, носеща неговото име
  • Паметна плоча на Златаров в София на фасадата на дома, където живее от 1911 до 1936 г.
    Паметна плоча на Златаров в София на фасадата на дома, където живее от 1911 до 1936 г.
  • Паметна плоча на първото светско училище в с. Стамболово, където учител е бил бащата на А. Златаров
    Паметна плоча на първото светско училище в с. Стамболово, където учител е бил бащата на А. Златаров

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б haskovo-online.com
  2. ↑ Чолаков 1984, с. 18.
  3. ↑ История на СОУ „Св. Климент Охридски“, село Стамболово // Архивиран от оригинала на 2019-01-20. Посетен на 2019-04-22.
  4. ↑ Нанчев 2015, с. 13.
  5. ↑ Нанчев 2015, с. 47 – 48.
  6. ↑ Нанчев 2015, с. 48 – 52.
  7. ↑ Нанчев 2015, с. 49 – 50.
  8. ↑ Нанчев 2015, с. 51 – 53.
  9. ↑ Чолаков 1984, с. 70 – 82.
  10. ↑ Нанчев 2015, с. 54.
  11. ↑ Чолаков 1984, с. 65.
  12. ↑ Чолаков 1984, с. 84 – 85.
  13. ↑ Чолаков 1984, с. 89.
  14. ↑ Нанчев 2015, с. 60 – 70.
  15. ↑ Нанчев 2015, с. 57 – 58.
  16. ↑ Чолаков 1984, с. 230 – 238.
  17. ↑ Димитров 1987, с. 27 – 28.
  18. ↑ Димитров 1987, с. 29 – 30.
  19. ↑ Димитров 1987, с. 31.
  20. ↑ Златаров 1914.
  21. ↑ Димитров 1987, с. 33 – 35.
  22. ↑ Zlataroff 1912.
  23. ↑ Парушев 1985, с. 79 – 80.
  24. ↑ Zlatarov 1935, с. 273 – 299.
  25. ↑ Zlatarov 1934, с. 203 – 217.
  26. ↑ Димитров 1987, с. 36 – 37.
  27. ↑ а б Димитров 1987, с. 39.
  28. ↑ Zlatarov 1923.
  29. ↑ Тонев 2012, с. 9.
  30. ↑ Златаров 1975, с. 126.
  31. ↑ Златаров 1975, с. 124.
  32. ↑ Златаров 1975, с. 170.
  33. ↑ Златаров 1975, с. 34.
  34. ↑ Златаров 1975, с. 46.
  35. ↑ Златаров 1975, с. 98.
  36. ↑ Нанчев 2015, с. 100.
  37. ↑ Димитрова .
  38. ↑ Нанчев 2015, с. 106.
  39. ↑ Нишков май 2012.
  40. ↑ Петков 1932, с. 7.
  41. ↑ Савов 2017, с. 47.
  42. ↑ Вълканов 2000, с. 128.
  43. ↑ Кицова 1982 (за 1979).
  44. ↑ Капитанова-Кръстева 2020.
  45. ↑ Илиев 1972, с. 159 – 167.
  46. ↑ Дренкова 1984, с. 517.
  47. ↑ а б botevgrad.com 22 март 2018.
  48. ↑ РБ “Христо Смирненски” 2021.
  49. ↑ Нанчев 2015, с. 177 – 178.
  50. ↑ Нанчев 2015, с. 186.
Цитирани източници


Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
Асен Златаров.
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Ботевград“         Портал „Ботевград“          Портал „България“         Портал „България“