Асколи Пичено

Асколи Пичено Ascoli Piceno
Панорамен изглед от Асколи Пичено
Асколи Пичено 42.854722, 13.575278 Асколи Пичено
Страна	Италия
Регион	Марке
Провинция	Асколи Пичено
Площ	158,02 km²[1]
Надм. височина	154 m
Население	45 571 души[2] (1 януари 2023 г.)
Пощенски код	63100
МПС код	AP
Официален сайт	www.comuneap.gov.it
Асколи Пичено в Общомедия

А̀сколи Пичѐно (на италиански: Ascoli Piceno) е град в Средна Италия.

География

Градът е административен център на едноименната провинция Асколи Пичено в област Марке. Разположен е при вливането на реките Тронто и Кастелано и е ограден от три страни с планини. Намира се на 26 км на запад от брега на Средиземно море. Крайна жп гара е на 26 километровото отклонение от крайбрежната линия от Равена до Реджо ди Калабрия. Население 51 264 жители (2009). Два естествени парка се намират в северозападната и южната част на града. Асколи е добре свързан чрез жп линия с Адриатическото крайбрежие и с града Сан Бенедето дел Тронто, както и чрез магистрала с Рим и Порто д'Асколи.

История

Първите сведения за града датират от 286 г. пр. Хр., когато едноименният регион е бил Римска територия. Асколи е основан от италианския народ сабини, няколко века преди Рим, на важния път Виа Салария („Пътя към Салария“), който свързвал Лацио (в частност – Рим) с местата за добиване на сол на адриатическото крайбрежие. През 268 г. преди Христа градът става civitas foederata, формално независим от Рим. През 91 г. пр. Хр. заедно с още градове се вдига на бунт срещу Рим, но през 89 година пр. Хр. е завладян и унищожен от Помпей Страбо. Градът приема римско поданство, следвайки развитието и последвалия крах на Римската империя.

Архитектура

Централната стара част на града е изградена от сив мрамор, добиван от околните планини. Централният площад Пиаца дел пополо (Площадът на нацията) е смятан за един от най-красивите в Италия. Според преданията Асколи Пичено е бил и домът на повече от двеста отбранителни кули от Средните векове, а могат да се видят петдесетина.

Катедралата в Асколи Пичено е построена през 15 век.

Църкви и манастири

• Катедралата „Свети Емидо“, в която се намира резбована ограда зад олтара от Карло Кривели, живял и творил във и около града много години наред.
• Църквата в готически стил „Свети Франциск“ (започната през 1258 г.). Куполът е завършен през 1549 г. При страничния вход има статуя на папа Юлий II, докато главният вход е един от най-добрите образци за мраморно украсяване.
• „Сан Виторе“ (позната от 996).
• „Свети Августин“ (от 14 век). Манастирът помещава и градската библиотека, галерията за съвременно изкуство и аудитория.
• Манастирът „Свети Доминго“, училище, със своята галерия от епохата на Ренесанса с фрески от 17 век.
• Сан Томазо (1069), помещаващ много произведения на изкуството и построен с части от близкия римски амфитеатър.
• Дворецът на капитаните на нацията (на италиански: Palazzo dei Capitani del Popolo) е построен през 13 век и свързвал съществувалите по-рано сгради. Бил е седалище на подеста (название, давано на определени висши чиновници), националните капитани, а по-късно – и на папското началство.

Други сгради

• Римски мост
• Дворецът на ломбардите и кулата Ерколани
• Фортреца Пиа, крепост, от която се управлявал градът, възстановена през 1560 г. от Папа Пий IV (откъдето идва и названието ѝ).
• Крепостта Малатеста, намираща се на място, което вероятно е било изпълнено с римски бани. Възстановена е от Галеото Малатеста, владетел на Римини. Зданието е разширено през 1543 г. и е използвано като затвор до 1978 г.
• В Кастел Трозино, недалеч от града, през 1893 година е открит рядък образец на ломбардски некропол.

Икономика

Основни отрасли в икономиката на града са хидроенергетиката, електрометалургията и електрохимията. Има институт по бубарство.

Земеделието също има важно значение, отглеждат се главно пшеница, маслини и плодове.

Култура

Празненствата започват от първата неделя на месец август. Историческият парад с участието на повече от 900 души, преоблечени в ренесансови костюми, е в чест на Свети Емидо, пазителя на града. След парада идва ред на турнира, наречен Куинтана, в който 6 рицари, всеки от които е представител на шестте околности на града, препускат с коне, опитвайки се да уцелят изображение на арабски войник. Силата и уменията са необходими за спечелване на голямата награда, наречена палио.

Спорт

Футболният отбор на града се нарича Асколи Калчо 1898. Състезавал се е в трите най-горни италиански футболни групи Серия А, Серия Б и Серия С.

Личности родени в Асколи Пичено

• Джузепе Пичони (р.1953), италиански кинорежисьор

Побратимени градове

• Трир, Германия от 1958 г.

Външни препратки

Официален сайт на град Асколи Пичено Архив на оригинала от 2010-12-29 в Wayback Machine.

1. Superficie di Comuni Province e Regioni italiane al 9 ottobre 2011 // Национален статистически институт. Посетен на 16 март 2019 г.
2. demo.istat.it