Астерикс

Тази статия е за комикс поредица. За изкуствения спътник вижте Астерикс (спътник).

---

Астерикс
Asterix
Автор	Рьоне Госини (1959-1977) Албер Юдерзо (1980-2009) Жан-Ив Фери (2013-2021) Фабкаро (2023-)
Държава	Франция
Език	френски
Жанр	комедия, сатира
Издател	Dargaud Albert René Hachette За България: Егмонт България Студио Арт Лайн (от 2013 г.)
Издадена	от 29 октомври 1959 г.
Издадена в България	от 1992 г.
Вид медия	комикс
Преводач	Венелин Пройков
Илюстратор	Албер Юдерзо (1980-2009) Дидие Конрад (2013-)
Герои	Астерикс Обеликс Идефикс Панорамикс Найдобрикс Всебезрикс Юлий Цезар
Местоположение	Аремоника, Галия
Астерикс в Общомедия

„Астерикс“ или „Приключенията на Астерикс“ (на френски: Astérix, по-рано познат като Astérix le Gaulois – „Астерикс галът“) е френска поредица от комикси, създадена от писателия Рьоне Госини и художника Албер Юдерзо. За първи път серията се появява на 29 октомври 1959 г. в първия брой на френското-белгийското списание „Пильот“ (Pilote). След смъртта на Госини през 1977 г., Удерзо продължава поредицата самостоятелно до пенсионирането си през 2011 г. От 2013 г. комиксът е поверен на Жан-Ив Фери и Дидие Конрад.^[1] До 2019 г. са излезли на пазара 38 самостоятелни части.

Действието на поредицата се развива 50 г. пр. Хр., когато Римската империя, начело с Юлий Цезар, завладява почти цяла Галия. Единствено едно малко галско село в Аремоника удържа на атаките, благодарение на магическа отвара, която дава необикновена сила и приготвяна от селския друида Панорамикс. Герой на селото е малкия и хитър Астерикс, който е натоварен със задачата да осуетява плановете на римляните. В своите приключения дребният гал е придружаван от най-добрия си приятел Обеликс и кучето Идефикс. Често сюжетните линии на комиксите включват други народи, страни и личности, свързани с историята от I век пр. Хр. Правят се също референции и пародиране на съвременни събития, теми и знаменитости.

Първоначално Астерикс е публикуван в списание „Пильот“ от 1959 г. до 1973 г. и едновременно излиза като отделни албуми с твърди корици първите 24 книги от поредицата. Издателство „Dargaud“ публикува първите албуми до 1998 г., когато е заменен от „Hachette“, а последните десет албуми са дело на „Albert René“. Серията е преведена на над 100 езика и с продажби в световен мащаб от 380 млн. копия, което го прави най-продавания комикс в света след мангата „One Piece“.^[2][3] Едва през 90-те Астерикс е публикуван от издателство „Егмонт България“, който изкарва някои от албумите с превод на Венелин Пройков. През 2013 г. „Студио Арт Лайн“ започва да публикува поредицата в последователен ред, като към юни 2024 г. са издадени девет части.^[4]

Направени са няколко филмови адаптации по комиксите; девет анимационни и четири игрални филми. Познати са и няколко електронни игри, базирани върху персонажите от историята. Близо до Париж има тематичен атракционен парк „Астерикс“, вдъхновен от комикса.

История и персонажи

 Основна статия: Списък с герои от Астерикс

Астерикс, Обеликс и други герои от поредицата.

След дълги сражения през 50 г. пр. Хр., Рим завладява галите. Дори славният галски вожд Верцингеторикс се предава пред римския пълководец Юлий Цезар. Почти цяла Галия е покорена, но едно малко селце успява да отблъсне завоевателите и остава независимо. Римляните напразно се опитват да го подчинят, но гордите и свободолюбиви гали винаги удържат на нападенията им. Те са обградени от римски военни лагери, които следят всяка тяхна стъпка. Легионите имат за задача да научат на какво се дължи необикновената сила на непокорните гали. Истината е, че селският друид Панорамикс приготвя вълшебна отвара, която дава свръхчовешка сила на населението, помагаща им в борбата срещу нашествениците.

Най-славният герой в цялото село е ниският и прозорлив Астерикс. Въпреки че той също използва вълшебната отвара, за да се справя с досадните римляни, често дребният гал използа и проницателния си ум, измъкващ го от доста тежки ситуации. Непрекъснат спътник в опасните му приключения е неговият приятел Обеликс – едър и пълен гал, който няма нужда от помощта на жреца Панорамикс, понеже като малък е паднал в котела с вълшебната отваря. Отеогава той има необикновена сила, която често го въвлича в неприятности. Самия Обеликс не се слави с голям интелект, но за сметка на това има добро сърце. Домашен любимец на едрия гал е дребното бяло кученце – Идефикс. Тримата нерядко спасяват цялото село от сигурна гибел и са най-големият страх на великия римски пълководец Юлий Цезар.

Останалите жители на чудноватото село са: вожда Найдобрикс, който непрекъснато се страхува, че небето ще се сгромоляса върху главата му; Всебезрикс (Какафоникс, Гонипубликс), местният бард, дразнещ всички със своето фалшиво пеене, и неговите най-големи „почитатели“ Азбучникс продавача на риба (често обвиняван заради смрадливата си стока) и Ковачникс (Автоматикс) – ковача на селото.

История

Тандема Рьоне Госини и Албер Юдерзо се формира в началото на 50-те. Те бързо реализират множество съвместни проекти за агенция „Word Press“, основана от Жорж Тройфонтен. Тяхната първа съвместна работа е хумористичната поредица „Индианеца Умпа-Па“ (Oumpah-Pah le Peau-Rouge), която не стига до издаване. След това Тройфонтен им поръчва рубрика озаглавена „Каква е причината?“ (Qui a raison?), която е на тема как да се държим добре в света, и поместена в женския седмичник „Добрите вечери“ (Les Bonnes Soirées), редактиран от издателство „Дюпуи“ (Dupuis). Юдерзо илюстрира поредицата от 1951 до 1953, но Госини, уморен от темата, спира да изпраща текстове от 1952 г. Дуото създава също поредицата „Жуон Пистолета“ (Jehan Pistolet), която излиза в притурка за деца към всекидневника „Свободна Белгия“ (La Libre Belgique) от 1952 г., след това създават и „Младият Люк“ (Luc Junior) на страниците на същия вестник от 1954 г.^[5]

През 1956 г. Госини и Юдерзо, заедно със сценаристите Жан-Мишел Шарлие и Жан Ебрард, напускат Word Press, за да основат своя собствена преса и рекламна агенция „Едифронс и Едипресек“ (Édifrance et Édipressec).^[6] През 1959 г. рекламодателя Франсоа Клото започва издаването на списание „Пильот“ (Pilote), което е предназначено за деца и финансирано от радио „Люксенбург“.^[7]

Списък с албуми

1. „Астерикс: Галският герой“ (Astérix le Gaulois), 1961
2. „Астерикс и златния сърп“ (La serpe d'or), 1962
3. „Астерикс и готите“ (Astérix et les Goths), 1963
4. „Астерикс гладиатор“ (Astérix gladiateur), 1964
5. „Астерикс – обиколката на Галия“ (Le Tour de Gaule d'Astérix), 1965
6. „Астерикс и Клеопатра“ (Astérix et Cléopâtre), 1965
7. „Астерикс и голямата битка“ (Le Combat des chefs), 1966
8. „Астерикс и бритите“ (Astérix chez les Bretons), 1966
9. „Астерикс и норманите“ (Astérix et les Normands), 1966
10. „Астерикс легионер“ (Astérix légionnaire), 1967
11. „Астерикс и щитът на вожда“ (Le bouclier arverne), 1968
12. „Астерикс на Олимпийските игри“ (Astérix aux Jeux olympiques), 1968
13. „Астерикс и казана“ (Astérix et le Chaudron), 1969
14. „Астерикс в Испания“ (Astérix en Hispanie), 1969
15. „Астерикс и римския агент“ (La Zizanie), 1970
16. „Астерикс в Швейцария“ (Astérix chez les Helvètes), 1970
17. „Астерикс – Имението на боговете“ (Le Domaine des dieux), 1971
18. „Астерикс и лавровия венец“ (Les Lauriers de César), 1971
19. „Астерикс и предсказателя“ (Le Devin), 1972
20. „Астерикс в Корсика“ (Astérix en Corse), 1973
21. „Астерикс и дарът на Цезар“ (Le Cadeau de César), 1974
22. „Астерикс в Америка“ (La Grande Traversée), 1975
23. „Обеликс и компания“ (Obélix et Compagnie), 1976
24. „Астерикс в Белгия“ (Astérix chez les Belges), 1979
25. „Астерикс и голямото разделение“ (Le Grand Fossé), 1980
26. „Астерикс и черното злато“ (L'Odyssée d'Astérix), 1981
27. „Астерикс и син“ (Le Fils d'Astérix), 1983
28. „Астерикс и летящото килимче“ (Astérix chez Rahàzade), 1987
29. „Астерикс и тайното оръжие“ (La Rose et le Glaive), 1991
30. „Астерикс на морски круиз“ (La Galère d'Obélix), 1996
31. „Астерикс и актрисата“ (Astérix et Latraviata), 2001
32. „Астерикс и училището“ (Astérix et la rentrée gauloise), 2003
33. „Астерикс и падащите небеса“ (Le ciel lui tombe sur la tête), 2005
34. „Рожденият ден на Астерикс и Обеликс – Златната книга“ (L'Anniversaire d'Astérix et Obélix – Le Livre d'or), 2009
35. „Астерикс и пиктите“ (Astérix chez les Pictes), 2013
36. „Астерикс и липсващия списък“ (Le Papyrus de César), 2015
37. „Астерикс и състезанието с колесници“ (Astérix et la Transitalique), 2017
38.  „Астерикс и дъщерята на вожда“ (La Fille de Vercingétorix), 2019
39.  „Астерикс и грифонът“ (Astérix et le Griffon), 2021
40.  „Астерикс и белият ирис“ (Astérix et l'Iris blanc), 2023

Адаптации

Всички филми са базирани на издадените комикси.

Анимационни филми

• 1967 – „Астерикс Галът“
• 1968 – „Астерикс и Клеопатра“
• 1976 – „12-те подвига на Астерикс“
• 1985 – „Астерикс срещу Цезар“
• 1986 – „Астерикс в Британия“
• 1989 – „Астерикс и голямата битка“
• 1994 – „Астерикс и индианците“
• 2006 – „Астерикс и викингите“
• 2014 – „Астерикс: Имението на боговете“
• 2019 – „Астерикс: Тайната на вълшебната отвара“

Игрални филми

• 1999 – „Астерикс и Обеликс срещу Цезар“
• 2002 – „Астерикс и Обеликс: Мисия Клеопатра“
• 2008 – „Астерикс на Олимпийските игри“
• 2012 – „Астерикс и Обеликс: Бог да пази Британия“
• 2023 – „Астерикс и Обеликс: Мисия Китай“

Видеоигри

Asterix and Obelix-Mission XXL 2

Asterix and Obelix-Mission XXL 2 е видеоигра за комиксовия герой Астерикс и другаря му Обеликс. В играта се разказва, че Панорамикс е отвлечен от Юлий Цезар, заедно с трима души. Един шпионин вижда всичко това и взима златният сърп, оставен от Панорамикс на един дъб. Когато Астерикс разбира това, се ядосва и пита шпионина дали Панорамикс е предател. Той се казва Сам Шифър, което е пародия на Сам Фишър от играта Splinter Cell и съобщава, че Цезар е построил град на име Лас Вегум (което е пародия на Лас Вегас). Галът и другарят му отиват по заповед на Найдобрикс в този град. Играта е направена от Атари и е продължение на Asterix and Obelix-Mission XXL и е за конзоли и за PC. В самата игра е направена пародия на историята на видеоигрите и първата част е направена през 2003, втората е направена през 2005. През 2006 е направен римейк на играта.

Asterix at the Olympic Games

Asterix at the Olympic Games е видеоигра, която се базира на филма „Астерикс на олимпийските игри“ и е предлагана за PC и PlayStation 2 конзоли. В играта се разказва за завърналия се от Гърция млад гал Влюбеникс. Там той е видял красивата принцеса Ирина и се влюбил в нея от пръв поглед. Ала за беда той узнал, че тя ще се жени за сина на Юлий Цезар – Брут. Но Влюбеникс открива начин да се ожени за нея – чрез Олимпийските игри, тъй като те са достъпни за римляни (галите са под римска власт) и че най-красивият мъж от спечелилата нация ще се ожени за Ирина.

В галското село Астерикс и Обеликс отиват при Панорамикс и виждат, че е направен от папирус. След това се появява Сам Шифър и разкрива на своите приятели гали, че е бил в градчето Олимпия на тайна мисия и е открил, че зъл професор на име Доктормаб е създал ключ за достъп до паралелни светове и че Панорамикс е от папирус, поради този ключ. Астерикс, Обеликс, Панорамикс, Влюбеникс и Идефикс отиват до Олимпия, за да спечелят Олимпийските игри и да унищожат ключа за паралелни светове. Играта е създадена от Атари.

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Астерикс
• ((fr)) Официален сайт
• Приключенията на Астерикс в „Моята библиотека“

Източници

1. „Астерикс и Обеликс се завръщат в нов комикс през октомври“ // Би Ти Ви, 28 юни 2013. Посетен на 16 октомври 2020.
2. „Éditions Albert-René – Hachette“ // Hachette. Архивиран от оригинала на 2017-08-09. Посетен на 16 октомври 2020. (на френски)
3. „Le prochain Astérix s’appellera La Fille de Vercingétorix“ // Фигаро. Агенция Франс Прес, 10 април 2019. Архивиран от оригинала на 2020-10-17. Посетен на 16 октомври 2020. (на френски)
4. „Астерикс“ // Арт Лайн. Архивиран от оригинала на 2020-10-28. Посетен на 16 октомври 2020.
5. Picaud 2013, с. 121.
6. Picaud 2013, с. 122.
7. Gaumer 1996, с. 23.

Библиография

• Picaud, Carinne. „Asterix de A a Z“. Bibliothèque nationale de France, 2013. ISBN 2754107150. p. 210. (на френски)
• Gaumer, Patrick. „Les années Pilote: 1959-1989“. Pantin, Dargaud, 1996. ISBN 978-2-205-04382-2. p. 303. (на френски)