Атал III

Атал III
Роден
170 г. пр.н.е.
Починал
133 г. пр.н.е. (37 г.)
Семейство
РодАталиди
БащаЕвмен II
МайкаСтратоника IV
Братя/сестриАристоник Пергамски
Атал III в Общомедия

Атал III Филометор Евергет (на гръцки: Άτταλος Γ' ο Φιλομήτωρ[1]; * ок. 170 – † 133 пр.н.е.) е последният цар на Пергам от династията на Аталидите. Управлява от 138 до 133 пр.н.е.

Атал III е син на Евмен II и племенник на Атал II, който наследява на трона на Пергам. Атал не се интересува особено от управлението на царството, вместо това предпочита да се отдаде на изучаване на медицина, ботаника и градинарство.[2] Според Страбон, Атал умира от болест пет години след началото на управлението си.[3] Атал няма деца от мъжки пол или близки родственици, които да го наследят и в завещанието оставя Пергам на Римската република.[4] Тиберий Гракх иска богатствата от хазната на Пергам да се раздадат на гражданите,[5] но римския сенат отказва.

Не всички в Пергамското царство са щастливи от римското управление. Аристоник Пергамски, който твърди че е брат на Атал III и син на Евмен II разпалва бунт сред бедните прослойки на обществото с помощта на Блосий. През 131 пр.н.е. е изпратена римска армия, водена от Публий Лициний Крас Муциан, за да потуши бунта. Римляните са победени, но през 129 пр.н.е. втора римска армия, водена от Марк Перперна разбива бунтовниците и пленява Аристоник.[6] След това територията на Пергам е разделена между Рим, Понт и Кападокия.

 
 
Атал
 
Боа
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
ФилитерЕвмен
 
СатираАтал
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Евмен IФилотер (?)Антиохида I
 
Атал
 
Евмен (?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ариарат IV Евсеб
 
Антиохида III
 
 
Атал I Сотер
 
Аполонида
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стратоника IV
 
Евмен II
 
(?)
 
Атал II
 
Филотер
 
Атиней
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атал IIIАристоник
(Евмен III)
  1. Άτταλος Γ' ο Φιλομήτωρ на български: Атал III Филометор Евергет – в превод „Обичащ майка си“, „Благодетел“
  2. Варон, De re rustica 1, 1, 8; Плиний Стари, Naturalis historia 18, 5, 22; Плутарх, Demetrius 20, 2; Юстин, 36, 4, 1; Диодор Сицилийски 34, 3.
  3. Страбон, 13, 4, 2.
  4. Ливий, Periochae 58. 59 Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.; Велей Патеркул 2, 4; Апиан, Mithridatius 62 Архив на оригинала от 2012-02-26 в Wayback Machine.; Плутарх, Тиберий Гракх, 14; Флор 2, 20.
  5. Плутарх, Тиберий Гракх 14
  6. Ливий, Periochae 59 Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.; Велей Патеркул, Римска история II, 4; Евтропий, Breviariu IV, 20