Аталанта
- За италианския футболния отбор вижте Аталанта (отбор).
| Аталанта | |
 | |
| Характеристики | |
|---|---|
| Описание | девица ловджийка в древногръцката митология |
| Родители | Климена |
| Деца | Партенопей |
| Аталанта в Общомедия | |
Аталанта (на старогръцки: Ἀταλάντη, Ἀταλάντα, Atalante, Atalanta) в древногръцката митология е девица ловджийка, дъщеря на Климена.
В разказите от Беотия се казва, че нейният баща е Схеней, син на Атамант, в Аркадия – Яс, син на Ликург, син на Алей.
След раждането на Аталанта нейният баща е разочарован, че не е момче, и я изхвърля на хълм близо до Калидон. Артемида изпраща мечка, която кърми детето. То расте при ловците и става най-бързата по тичане в Гърция. Аталанта става амазонска ловджийка и се заклева да остане завинаги девица. Яс я признава за своя дъщеря и иска да я омъжи. Тя се омъжва за Меланион, победителят с хитрост в организираното от нея надбягване, и има с него син Партенопей. Според друга версия те са превърнати в свине, преди да се съберат.
Според Аполодор (Библиотека, трета кн., 9.2) тя е дъщеря на Яс (син на Ликург и Клеофила) и Климена (дъщеря на Миний). Аталанта участва в Калидонския лов, където убива чудовищния глиган, тероризиращ околностите на града. В лова тя участва заедно с героя Мелеагър, който ѝ помага в отблъскването на едно нападение на кентаври. По-късно тя побеждава героя Пелей в двубой. Омъжва се за Меланион, след като губи битката си с него, а върховният бог Зевс превръща двамата съпрузи в лъвове.
Според повечето автори Аталанта е единствената жена, която пътува заедно с Аргонавтите в похода за Златното руно. В по-късните версии на разказа от V в. пр. Хр. се забелязва тенденция някои автори да отричат вероятността Язон да е допуснал жена на борда.
Според Еврипид тя е дъщеря на Менал, омъжва за Хипомен, а не за Меланион. Ражда от Меланион (или от Арес) Партенопей, който участва в похода срещу Тива. Според Хезиод Аталанта е дъщеря на Схоней.
-
Аталанта в Палацо Барберини -
-
Аталанта и Меланион при надбягването им. Картина от Гуидо Рени (1615 – 1625)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Karl Kerényi, Die Mythologie der Griechen – Die Heroen-Geschichten. dtv, München 1999, ISBN 3-423-30031-0.
- Robert von Ranke-Graves, Griechische Mythologie – Quellen und Deutung. Rowohlt, Reinbek bei Hamburg 2001, ISBN 3-499-55404-6.
- Michael Grant, John Hazel, Lexikon der antiken Mythen und Gestalten. dtv, München 2004, ISBN 3-423-32508-9.
- Eva Dewes, Atalanta, Maria Moog-Grünewald: Mythenrezeption. Die antike Mythologie in Literatur, Musik und Kunst von den Anfängen bis zur Gegenwart. Verlag J.B. Metzler, Stuttgart 2008, (Der Neue Pauly. Supplemente Band 5), S. 164 – 171, ISBN 978-3-476-02032-1.
- Eva Dewes, Freierprobe und Liebesäpfel. Der Mythos von Atalante und Hippomenes in der Kunst und seine interdisziplinäre Rezeption. Michael Imhof Verlag, Petersberg 2011, ISBN 978-3-86568-712-8.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
| |||||
|
