Африканска отровница джудже

Африканска отровница джудже
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
(без ранг):Стегоцефали (Stegocephalia)
(без ранг):Амниоти (Amniota)
(без ранг):Сауропсиди (Sauropsida)
клас:Влечуги (Reptilia)
(без ранг):Диапсиди (Diapsida)
разред:Люспести (Squamata)
семейство:Отровници (Viperidae)
род:Африкански отровници (Bitis)
вид:Африканска отровница джудже (B. peringueyi)
Научно наименование
Boulenger, 1888
Разпространение
Африканска отровница джудже в Общомедия
[ редактиране ]

Африканската отровница джудже (Bitis peringueyi) е вид малка отровница срещаща се в Намибия и Южна Ангола. Няма открити подвидове.[2][3]

Описание

[редактиране | редактиране на кода]

На дължина достига до 20–25 cm, като максималната регистрирана дължина е 32 cm.[4]

Има къса и плоска глава с очи, разположени в горната част на главата. Главата е покрита със силно наръбени люспи. Очите са разделени от шест до девет люспи, а всяко око е заобиколено от 10-13 люспи.[4]

Има бледа, кестеняво-кафява до оранжево-кафява, или песъчливо-сивкава основна окраска, покрита със серия от три надлъжни светли и тъмни петна. Коремът е обикновено белезникав или мръсно жълт. Опашката обикновено е жълтокафява на цвят, но при 25% от екземплярите е черна.[4]

Хранене

[редактиране | редактиране на кода]

Нейната диета включва гущерите от род Aporosaura и Meroles, както и геконите от род Ptenopus. Aporosaura имат високо съдържание на вода и са важен източник на вода за тези змии.[4]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Bitis peringueyi (Boulenger, 1888). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
  2. ↑ Bitis peringueyi // ITIS. Посетен на 26 юли 2006.
  3. ↑ McDiarmid RW, Campbell JA, Touré T. 1999. Snake Species of the World: A Taxonomic and Geographic Reference, Volume 1. Washington, District of Columbia: Herpetologists' League. 511 pp. ISBN 1-893777-00-6 (series). ISBN 1-893777-01-4 (volume).
  4. ↑ а б в г Mallow D, Ludwig D, Nilson G. 2003. True Vipers: Natural History and Toxinology of Old World Vipers. Malabar, Florida: Krieger Publishing Company. 359 pp. ISBN 0-89464-877-2.