Ахернар

Ахернар
Звезда
Местоположение на Ахернар в съзвездието Еридан.
Общи данни
Ректасцензия01h 37m 42,84548s
Деклинация–57° 14′ 12,3101″
Разстояние139 ± 3 ly
Видима зв. величина (V)0,40 – 0,46
СъзвездиеЕридан
Астрометрия
Радиална скорост (Rv)16 km/s
Видимо движение на звездите (μ)RA: 87 ± 0,58 mas в год.
Dec: −38,24 ± 0,50 mas в год.
Паралакс (π)23,39 ± 0,57 mas
Характеристики
Спектрален класB6 Vep
Цветови индекс (B − V)−0,16
Цветови индекс (U − B)−0,66
Физически характеристики
Маса6,7 M
Радиус7,3 × 11,4 R
Възраст37,3 млн. год.
Повърхностна темп.~15 000 K
Светимост (LS)3150 L
Повърхностна гравитация3,5 cgs
Ахернар в Общомедия

Ахернар (α Eridani, Алфа от Еридан) е звезда, α на съзвездието Еридан. Нейната видима величина е 0,46, като тя е осмата по яркост звезда. Спектралният ѝ клас е B6 Vep, а разстоянието до Земята е 144 светлинни години.

Изключителната скорост на въртене е накарала Ахернар да се сплесне.

Ахернар се намира дълбоко в южното небе и никога не изгрява при географски ширини отвъд 33° северна ширина (грубо Далас, Тексас). Най-добре се вижда от южното полукълбо през ноември, като е незалязваща южно от 33° южна ширина (грубо Сантяго, Чили). При тази ширина, когато е в ниска кулминация, тя е едвам видима с невъоръжено око, тъй като се намира само на 1 градус над хоризонта. По̀ на юг е ясно видима по всяка време на нощта.

Ахернар е ярка синьо звезда, с около седем пъти по-голяма маса от слънчевата.[1] Тя е звезда от главна последователност, от спектрален клас B6 Vep, но е около 3150 пъти по-светима от Слънцето. Наблюденията в инфрачервения диапазон на звездата чрез адаптивните оптични системи на Very Large Telescope показват, че тя има придружаваща звезда в близка орбита. Тя вероятно е от спектрален клас A0V–A3V, което говори за звездна маса около два пъти тази на Слънцето. Разделянето на двете звезди е грубо 12,3 астрономически единици, а орбиталният им период е поне 14 – 15 години.[1]

Към 2003 г. Ахернар е най-малко сферичната звезда в Млечния път.[2] Тя се върти около оста си толкова бързо, че е приела формата на сплеска сфероид и има екваторен диаметър, който е 56% по-голям от полярния ѝ диаметър. Полярната ос е наклонена на 65° спрямо линията на видимост от Земята.[3] Тъй като е двойна звезда, нейната силно изкривена форма може да предизвика немалки отклонения в орбиталната траектория на придружаваща ѝ звезда. Сходно е положението със звездата Регул

Поради изкривената ѝ форма, съществува значителна температурна вариация по географска ширина. При полюсите на звездата температурата може да е над 20 000 K, докато при екватора тя е под 10 000 K. Средната температура на звездата е около 15 000 K. Високите полярни температури създават бързо полярен вятър, който изхвърля материя от звездата и образува полярна обвивка от горещ газ и плазма. Цялата звезда е обградена от голяма обвивка, която може да се засече от изобилното ѝ инфрачервено излъчване[4] или от поляризацията ѝ.[5] Наличието на околозвезден диск от йонизиран газ е често срещана черта на Be звездите като Ахернар.[5] Дискът не е стабилен, като максималната му поляризация е наблюдавана през септември 2014 г.[6]

Ахернар ще продължава да се придвижва на север по нощното небе през следващите няколко хиляди години.

  1. а б Kervella, P. и др. The close-in companion of the fast rotating Be star Achernar // Astronomy and Astrophysics 484 (1). юни 2008. DOI:10.1051/0004-6361:200809765. с. L13–L16.
  2. Flattest Star Ever Seen // European Southern Observatory. Посетен на 29 ноември 2018.
  3. Carciofi, A. C. и др. On the Determination of the Rotational Oblateness of Achernar // The Astrophysical Journal 676 (1). март 2008. DOI:10.1086/586895. с. L41–L44.
  4. Kervella, P. и др. The environment of the fast rotating star Achernar. II. Thermal infrared interferometry with VLTI/MIDI // Astronomy and Astrophysics 493 (3). януари 2009. DOI:10.1051/0004-6361:200810980. с. L53–L56.
  5. а б Carciofi, A. C. и др. Achernar: Rapid Polarization Variability as Evidence of Photospheric and Circumstellar Activity // The Astrophysical Journal 671 (1). декември 2007. DOI:10.1086/524772. с. L49–L52.
  6. Cotton, D. V. The linear polarization of Southern bright stars measured at the parts-per-million level // Monthly Notices of the Royal Astronomical Society 455 (2). януари 2016. DOI:10.1093/mnras/stv2185. с. 1607 – 1628.