Ахъркьой

Тази статия е за село Ахъркьой (Одринско). За село Ахъркьой (Визенско) вижте Ахъркьой (вилает Родосто).
Ахъркьой
Ahırköy
— село —
Турция
41.7772° с. ш. 26.4069° и. д.
Ахъркьой
Мармара
41.7772° с. ш. 26.4069° и. д.
Ахъркьой
Страна Турция
РегионМармара
ВилаетОдрин
Надм. височина76 m
Население206 души (2000)

Ахъркьой (на турски: Ahırköy или Ahı köy) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира северозападно от Одрин близо до границата с България.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Ахъркьой е българско село в Одринска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Ахър (Ahâr) е село в Нахия Юскюдар на Одринска каза с 40 домакинства и 185 жители българи.[1]

До 1912 година жителите на Ахъркьой обработват както свои земи, така и чифлишки, принадлежащи на мюсюлмански земевладелци.[2] Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 38 екзархийски български семейства или 174 души.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ахъркьой е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Ахъркьой се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Ахъркьой
  • Янко Тодоров (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 11 сярска дружина[5]
Починали в Ахъркьой
  • Георги Генчев Кьорчев, български военен деец, младши подофицер, загинал през Балканската война на 21 ноември 1912 година[6]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 18-19.
  2. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 101-102.
  3. ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  4. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716 и 827.
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 716.
  6. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 4, л. 37