Ацо VI д’Есте

Вижте пояснителната страница за други личности с името Ацо д’Есте.

Ацо VI д’Есте
маркиз на Ферара
Роден
1170 г.
Починал
18 ноември 1212 г. (42 г.)
ПогребанМанастир „Вангадица“ в Бадия Полезине

РелигияКатолицизъм
Управление
Период12091212
ПредшественикОбицо I д’Есте
НаследникАлдобрандино I д’Есте
Други титлиграф на Ровиго (1194), подест на Ферара (1196, 1205 и 1208), на Падуа (1199), на Верона (1206/1207) и на Мантуа (1207/1208 и 1210/1211)
Герб
Семейство
РодЕсте (династия)
БащаАцо V д’Есте
Майканеизв. жена или Маркезела Аделарди
Братя/сестриАниезе д'Есте
СъпругаСофия Алдобрандини
София Савойска
Алис дьо Шатийон
ДецаАлдобрандино I д’Есте
Беатриче I д’Есте
Ацо VII д’Есте
Констанца д'Есте
Ацо VI д’Есте в Общомедия

Ацо VI д’Есте (на италиански: Azzo VI d'Este), нар. и Арко или Ацолино (Arco o Azzolino; * ок. 1170, Ферара, † ноември 1212, Верона), е италиански благородник и кондотиер, маркиз на Ферара (1209 – 1212), граф на Ровиго (1194), подест на Ферара (1196, 1205 и 1208 г.), на Падуа (1199), на Верона (1206/1207) и на Мантуа (1207/1208 и 1210/1211).

Той е син на Ацо V д’Есте (* 1125 или ок. 1130, † ок. 1190 или 1193), управител на Ферара, и на съпругата му с неизвестно име или Маркезела Аделарди (* ок. 1177/1178, † 1786/1187). Негови дядо и баба по бащина линия са Обицо I д'Есте, маркиз на Есте, подест на Падуа, маркиз на Милано и на Генуа и господар на Ферара, и София да Лендинара, а по майчина – Аделардо II Аделарди ди Маркезела и съпругата му. Има една сестра:

Той не наследява баща си, който умира преждевременно около 1190 г. и през 1193 г., а дядо си Обицо I. Още през 1160 г. неговият род може официално да се похвали с титлата „маркиз на Ферара“.[1]

Около 1186 г. е сгоден за Маркезела Аделарди, единствената наследница на рода Аделарди, но според някои източници брак не е сключен[2] и тя умира преди брака.[3]

През 1189 г. се жени за София Алдобрандини, от която има син. След това се жени за за София Савойска, от която има дъщеря. Сключва трети брак с Алис дьо Шатийон през 1204 г., от която има син и дъщеря.[4][5]

През 1194 г. Ацо VI получава господството на сем. Есте и над Ровиго от император Хайнрих VI, който го прави граф. През 1196 г. е избран за подест на Ферара и е такъв и през 1205 и 1208 г. През 1199 г. е подест на Падуа, а през 1206/1207 г. – на Верона. През 1207/1208 и 1210/1211 г. е подест на Мантуа.[5]

Есте избират страната на гвелфите и Ацо, противопоставяйки се на Салингуера Торели, който принадлежи към фракцията на гибелините, води кръвопролитна война, която започва през 1205 г. с обсадата на замъка на Фрата Полезине. Замъкът е превзет, но Салингуера моли за помощ Ецелино II да Романо и успява да изгони сем. Есте от Ферара, докато Ацо е във Верона. През 1208 г. Ацо VI успява да победи както Салингуера II Торели, така и Ецелино, и е признат за господар на двете републики Ферара и Верона, като също така получава инвеститурата от император Ото IV фон Брауншвайг.[6] Следователно актът за избиране на главата на град Ферара от хората, който се предполага, че е станал през 1208 г., изглежда исторически фалшификат.[7]

Саркофагът, който съдържа останките на Ацо VI д'Есте и Алис дьо Шатийон на площада пред абатството „Вангадица“ в Бадия Полезине.

Когато Ото IV идва в Италия, той кара семействата Есте и Салингуера да се помирят. Малко след това Салингуера влизат в лигата на папа Инокентий III срещу императора, но на 10 май 1212[5] г. папата назначава Ацо VI за маркиз на Анконската марка.

През 1212 г. Ацо VI тръгва отново на война срещу Ецелино да Романо, за да подкрепи народа на Виченца, но е победен при Понталто близо до Виченца. Той намира убежище във Верона, където умира през ноември същата година на около 42 г. Погребан е в манастира „Вангадица“ в Бадия Полезине.

Жени се три пъти:

∞ 1. 1189 за София Алдобрандини, от която има един син:[8]

∞ 2. за София Савойска (* ок. 1167/1172, † 3 декември 1202), дъщеря на Хумберт III Савойски, от която има една дъщеря:

∞ 3. 22 февруари 1204 за Алис дьо Шатийон (* 1164, † 1235), дъщеря на Рено дьо Шатойон и господарка на Клиши льо Гарен, от която има син и дъщеря:[5]

  • Ацо VII д’Есте (* ок. 1205/1210, Ферара; † 16 февруари 1264, Пулия), господар на Ферара и на Есте от 1215 до 1222 и от 1240 до 1264 г., маркграф на Ферара, ∞ 1. 1221 за Джована от Пулия († 1233), от която има един син и три дъщери, 2. 1238 за Амабилия (Мабила) Палавичини, дъщеря на Гуидо Палавичини, от която няма деца.
  • Констанца д'Есте (* ок. 1205/1210, † пр. 8 ноември 2016);
  • Bertoni, Giulio (1915). I Trovatori d'Italia: Biografie, testi, tradizioni, note. Rome: Società Multigrafica Editrice Somu
  • Cabré, Miriam (1999). "Italian and Catalan troubadours". In Simon B. Gaunt and Sarah Kay (ed.). The Troubadours: An Introduction. Cambridge: Cambridge University Press. с. 127–140
  • Previte Orton, C. W. (1912). The Early History of the House of Savoy: 1000–1233. Cambridge University Press
  1. Biblioteca italiana, ossia, Giornale di letteratura, scienze ed arti, Volume 71
  2. Luciano Chiappini, Gli estensi. Storia di mille anni, Ferrara, Corbo Editore, 2001, с. 29-30
  3. Hélène Angiolini. Marcheselli, Giglielmo
  4. Geneanet. Azzo 6 d'Este
  5. а б в г Medlands. Chapter 2. MARCHESI d'ESTE, SIGNORI di FERRARA.
  6. Claudio Maria Goldoni, Atlante estense - Mille anni nella storia d'Europa - Gli Estensi a Ferrara, Modena, Reggio, Garfagnana e Massa Carrara, Modena, Edizioni Artestampa, 2011, , с. 43
  7. Enciclopedia Italiana di scienze, lettere ed arti. Т. XIV ENO-FEO. Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 1949. с. 396..
  8. Luciano Chiappini, Gli estensi. Storia di mille anni, Ferrara, Corbo Editore, 2001, tav. IV
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Azzo VI d'Este в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​