Ашиклар

Тази статия е за селото в Ксантийско. За селото в Саръшабанско вижте Ашиклар (Ксантийско).

---

Ашиклар Ευρωπός
— село —
Църква в Ашиклар
Ашиклар 40.8975, 22.5525 Ашиклар Ашиклар
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пеония
Географска област	Боймия
Площ	25,9 km²[1]
Надм. височина	80 m
Население	1413 души (2021 г.) 54,6 души/km²
Пощенски код	610 07
Телефонен код	2343
Ашиклар в Общомедия

Ашиклар или Шикла̀ра, Шиклари или Шикла̀ре^[2] (на гръцки: Ευρωπός, Европос, до 1925 година Ισικλάρ, Исиклар или Ασικλάρ, Асиклар^[3]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Пеония, област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 80 m надморска височина,^[4] в западния край на Солунското поле.^[5]

История

Праистория и Античност

Ашикларският курос

 Основна статия: Античен град при Ашиклар

Югоизточно от селото е разкрита праисторическа селищна могила, а на два хълма южно и югоизточно от селото има античен град, който понякога се идентифицира с античния Европос.^[6]

В Османската империя

В началото на XX век Ашиклар е село в Ениджевардарска каза на Османската империя. На австро-унгарската военна карта селото е отбелязано като Ишиклар (Išiklar).^[7][8]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ашъклари има 30 жители българи християни и 655 турци.^[9] Според спомени на жители на околни села част от населението на Шиклара се състои от катили, известни със своите золуми, включително и убийства.^[10]

В 1910 година в Ашиклар е образувана турска чета за противодействие на българските и гръцките, начело с Кьорпе Ибрахим.^[11]

В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото (Ισικλάρ) има 1200 мюсюлмани.^[8][12]

По данни на Българската екзархия в 1910 година Шаклара има 211 семейства и 1211 жители турци.^[13]

В Гърция

По време на Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата в 1913 година Ашиклар остава в Гърция. В 1912 година е регистрирано като селище с мюсюлманска религия и турски език. Преброяването в 1913 година показва Асиклар (Ασηκλάρ) като село с 476 мъже и 354 жени.^[8]

Паметник на убитите гърци в Мала Азия и Тракия

Маслина, донесена от Фуладжък

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ашиклар има 350 къщи турци.^[14]

След Лозанския договор мюсюлманското население на селото се изселва и през септември 1924 година в него са настанени първите гръцки бежанци - 277 семейства от село Фуладжък и 9 семейства от Къздервент, Никомидийско, 83 семейства от Чанта, Източна Тракия, 7 семейства понтийски гърци и 2 арменски семейства. В 1925 година името на селото е променено на Европос. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 388 семейства и 1393 жители бежанци.^[15]

Населението традиционно произвежда жито, овошки, памук и други земеделски продукти.^[4]

В 1925 – 1927 година е изградена църквата „Свети Георги“, трикорабна тухлена базилика с женска църква. В 1978 – 1980 на нейно място е построена голяма трикорабна базилика с купол и женска църква, също посветена на Свети Георги.^[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Ашиклар на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Кислар Бурну[5]	Κιολάρ Μπουρνού	Митула[17]	Μυτούλα	местност на ЮЗ от Ашиклар[5]
Ашиклар[5]	Άσικλάρ	Левендес	Λεβέντες[17]	възвишение на З от Ашиклар (165,2 m)[5]
Чаири[5]	Τσαΐρια	Ливадия	Λιβάδια[17]	местност на СЗ от Ашиклар[5]
Карамандере[5]	Καραμάν Ντερέ	Караманос	Καραμάνος[17]	река на С от Ашиклар[5]
Бостанлъка[5]	Μποστανλίκα	Пепониес	Πεπονιές[17]	местност на С от Ашиклар[5]
Либахово[5]	Λιμπάχοβον	Дискос	Δίσκος[17]	възвишение на СЗ от Ашиклар и на И от Либахово (203,8 m)[5]
Карачалия[5]	Καρά Τσαλια	Мавроклада	Μαυρόκλαδα[17]	местност на И от Ашиклар по десния бряг на Вардар[5]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	830[4]	896[4]	1338[4]	1671[4]	1632[4]	1874[4]	1750[4]	1756[4]	2314[4]	2425	1734	1413

Личности

Родени в Ашиклар

• Кязим, главатар на разбойническа банда, тероризираща българските села, убит в началото на ХХ век по нареждане на ВМОРО^[18]

Бележки

1. dlib.statistics.gr
2. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330, 291.
3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
4. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 53. (на македонска литературна норма)
5. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
6. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ16/59168/2199 π.ε./1-2-1986 - ΦΕΚ 118/Β/19-3-1986 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2021-01-24. Посетен на 28 юни 2018.
7. Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
8. Πληθυσμός και οικισμοί της περιοχής Γιανιτσών 1886 – 1927 // lithoksou.net. Посетен на 16 юли 2019 г.
9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
10. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 330-332, 476.
11. Дебърски глас, година 1, брой 49, 6 март 1910, стр. 3.
12. Χαλκιόπουλος, Αθανάσιος. Εθνολογική στατιστική των βιλαετίων Θεσσαλονίκης και Μοναστηρίου. Αθήναι, 1910.
13. Шалдев, Христо. Областта Боймия в Югозападна Македония. Македонски преглед, 1930, 6:1, стр. 61–69.
14. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 28. (на сръбски)
15. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
16. Λάμπρου, Σουλτάνα Δ. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου στον Ευρωπό του Νομού Κιλκίς // Promo.cross. Архивиран от оригинала на 2018-04-04. Посетен на 21 юни 2014.
17. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1049. (на гръцки)
18. Бабев, Иван, Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009, стр. 331, 476, 479, 501-503, 506, 561, 563.