Баламбер

Баламбер
владетел на хуните
Роден
313 г.
Починал
378 г. (65 г.)

Баламир, Баламер или Баламбер (Balamir, Balamber) e владетел на хуните, известен само от едно споменаване в „Гетика“ на Йорданес.[1] Йорданес го нарича просто „крал на хуните“ (на латински : rex Hunnorum) и пише историята за Баламбер, който смазва племената на Остроготите през 370-те години; някъде между 370 [2] и по-вероятно 376 [3] сл. Хр.

Редица историци твърдят, че Баламбер може би никога не е съществувал и е бил объркван с други владетели или дори измислица. [4][5][6][7]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Името е записано в три варианта от Йорданес и още два от преписвачите: Балабер, Баламбер, Баламур, Баламбир, Баламир.[8]

Ото Менхен-Хелфен твърди, че първоначалната форма на името е била Балимбер и че значението му е неизвестно.[2]

Омелян Прицак смята Баламур за единствената оригинална хунска форма на името. Той го извежда от дума, сродна на монголския balamut, balamud, balamad (див, смешен, дързък).[8] Така Прицак реконструира името като идващо от bala + mur , което означава „най-великият сред смелите, дръзките“. [9]

Хюн Джин Ким твърди, че името е просто изкривяване на името Валамир, което според него е в основата на фигурата на Йорданес. Ким отбелязва, че Валамир е написано Βαλαμηρ ( Balamêr ) на гръцки. [4] Той твърди, че името е с несигурно значение, но „изглежда, че има източен произход“ и предполага връзка с град в Централна Азия, наречен Валаам ( Βαλαάμ ). [10]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Peter J. Heather: The Goths. Oxford 1996.
  • Otto J. Maenchen-Helfen: Die Welt der Hunnen. Wiesbaden 1997 (Erstauflage 1978).
  • Thompson, E.A. (1996), The Huns, The Peoples of Europe (Revised ed.), Oxford: Blackwell, ISBN 0-631-21443-7
  • Edward A. Thompson: The Huns. Oxford 1999 (Nachdruck der Auflage von 1948, mit einem Nachwort von Peter Heather).
  • Йорданес, O pochodzeniu i czynach Gotów [w:] Edward Zwolski, Kasjodor i Jordanes. Historia gocka czyli Scytyjska Europa, Wydawnictwo Towarzystwa Naukowego Katolickiego Uniwersytetu Lubelskiego, Lublin 1984.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Mitchell, Stephen (2007). A history of the later Roman Empire, AD 284-641.. Oxford: Blackwell, ISBN 978-1-4051-0856-0 
  2. ↑ а б Maenchen-Helfen 1973, с. 414.
  3. ↑ Wolfram 1990, с. 248, 253.
  4. ↑ а б Kim 2013, с. 108.
  5. ↑ Thompson 1996, с. 62 – 63.
  6. ↑ Heather 2007, с. 357 – 358.
  7. ↑ Heather 2010, с. 666.
  8. ↑ а б Pritsak 1982, с. 433.
  9. ↑ Pritsak 1982, с. 435.
  10. ↑ Kim 2013, с. 236.
Тази статия за монарх все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.