Балаш

Балаш
персийски владетел
Роден
Починал
488 г.
РелигияЗороастризъм
Семейство
БащаЯздегерд II
Братя/сестриХормазд III
Фируз I
Балаш в Общомедия

Балаш е владетел от Сасанидската династия на Персия. Управлява през 484 – 488 г.[1]

Произход и управление

[редактиране | редактиране на кода]

Балаш е син на Яздегерд II и брат на Фируз I, когото наследява след гибелта му в похода срещу ефталитите. Преди да тръгне на последния си поход на изток, Фируз назначава Балаш за свой наместник в Ктезифон. Персийските магнати подкрепят възцаряването на Балаш, докато Кобад, синът на Фируз, се намира в плен на ефталитите.[2][3]

След голямото поражение на изток, Сасанидското царство се намира в много критична ситуация. Балаш търси помирение с настъпващите в Хорасан кидарити, както и с обявилата независимост Армения. С цената на отстъпки се опитва да умиротвори и задържи контрола в Кавказ, спира преследването на християни и прекратява принудителното налагане на зороастризъм. В 484 – 5 г. Армения отново става персийска провинция, след като Балаш сключва споразумение с арменската аристокрация.[2][3][4]

Липсват сигурни сведения за конфликта с ефталитите, но според Шахнаме персите постигат победа над тях. Според Прокопий Кесарийски Балаш плаща данък на ефталитите в продължение на две години. Балаш се опитва да възстанови стопанството на държавата и помага на разорените селяни, но неговата религиозна толерантност предизвиква неодобрението на зороастрийкото жречество. Иранската аристокрация и армията се обявяват против мирната политика водена от Балаш и малко след възцаряването му издигат като претендент неговия племенник Зарих, който е победен с помощта на арменските нахарари.[2][4][3][5]

В 488 г. Кобад I, синът на Фируз I, се завръща от заложничеството си при ефталитите, подкрепен от тяхна армия. Кобад I превзема властта след като Балаш е детрониран от собствените му приближени.[2][5][4][1]

Монета на Балаш

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Oliver Nicholson (editor) – The Oxford Dictionary of Late Antiquity, Oxford University Press (2018), p. 197
  2. ↑ а б в г Mehrdad Kia – The Persian Empire: A Historical Encyclopedia (Volume 1), ABC-CLIO (2016), p. 243 – 244
  3. ↑ а б в M. L. Chaumont, K. Schippmann: Balāš, Sasanian king of kings. Encyclopaedia Iranica, Vol. III, Fasc. 6 (1988), pp. 574 – 580
  4. ↑ а б в Richard N. Frye – The Political History of Iran under the Sasanians. In: Ehsan Yarshater (editor) – The Cambridge History of Iran, Vol. 3 (part I), Cambridge University Press (1983), p. 149
  5. ↑ а б Richard N. Frye – The History of Ancient Iran, C.H. Beck'sche Verlagbuchhandlung, München (1984), p. 322

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Rawlinson, George: The seven great monarchies of the ancient eastern world. Volume 3. Parthia; New Persia. New York: The Nottingham society (1875) Chapter XVII, pp. 421 – 425