Банатска република

Банатска република
Banater Republik
Bánáti Köztársaság
Republica bănățeană
Banatska republika
1918 – 1919
Знаме
Знаме
      
Континент
СтолицаТимишоара
Неофициален езикнемски, унгарски, румънски, сръбски, хърватски, словашки, русински, банатска българска книжовна норма
Форма на управлениеРепублика
Законодателна властНароден съвет
История
Провъзгласяване31 октомври – 2 ноември 1918 г.
Разпускане на правителството20 февруари 1919 г.
Население
По оценка от 1918 г.1 580 000
Предшественик
Австро-Унгария Австро-Унгария
Наследник
Кралство Румъния Кралство Румъния
Днес част от Румъния
 Сърбия
 Унгария
Банатска република в Общомедия

Банатската република (на немски: Banater Republik; на унгарски: Bánáti Köztársaság; на румънски: Republica bănățeană; на сръбски: Banatska republika) е самообявила се държава, просъществувала в Банат между ноември 1918 година и февруари 1919 година, при разпадането на Австро-Унгария в края на Първата световна война.[1]

При обявяването на републиката е формирано Банатско народно вече от представители на четирите основни народа в областта: немци, унгарци, сърби и румънци.

За граждански повереник на Република е избран д-р Ото Рот, а като военен – Алберт Барт. Унгарското правителство признава независимостта на Банатската република.

Банатската република просъществува съвсем кратко и е поделена посредством окупация между Кралство Сърбия и Кралство Румъния, въз основа на решенията на Великата народна скупщина на сърби, буневци и останалите славяни в Банат, Бачка и Бараня от 25 ноември 1918 г. и Декларацията от Алба Юлия от 1 декември 1918 г.

През април 1920 г., германците от Банат изпращат предложение до Парижка мирна конференция с обновено предложение и за името на държавата като Република Банатия, която да включва и съседната Бачка, и да е разделена на кантони подобно на Швейцария, като отделните кантони ще се управляват от представители на преобладаващата етническа група в отделните кантони. Предложението е отхвърлено от представителите на Антантата.

Републиката има 1.582.133 жители, от които:

  • 592.049 (37,42%) румънци
  • 387.545 (24,50%) немци
  • 284.329 (17,97%) сърби
  • 242.152 (15,31%) унгарци
  • други етноси, като словаци, хървати, русини и др.

Българите в Банат не се представени като отделен народ.

Според конфесията, жителите са:

  • 855.852 (54,10%) православни
  • 591.447 (37,38%) католици
  • членове на малки религиозни групи, сред които калвинисти, лутерани и евреи.

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ E. J. Dillon. The Inside Story of the Peace Conference. Harper & Bros., 1920. с. 240.

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Драго Његован, Присаједињење Војводине Србији, Нови Сад, 2004.
  • Милојко Брусин, Наша разграничења са суседима 1919 – 1920, Нови Сад, 1998.