Бандон

Бандон (на гръцки: βάνδον; от готски: bandwō, вид знаме) е основна военна и териториална административна единица във Византийската империя през VIII-XI век. Във византийската армия от този период пет до седем бандона формират една турма, основна единица на темата. Всеки бандон е оглавяван от комит и наброява 200 – 400 пехотинци или 50 – 100 конници.[1]

  1. Kazhdan, Alexander, ed. (1991). „Bandon“. The Oxford Dictionary of Byzantium. Oxford University Press. p. 250. ISBN 978-0-19-504652-6. p. 250.