Баница (дем Лерин)

Вижте пояснителната страница за други значения на Баница.

---

Баница Βεύη
— село —
Старото училище в Баница, построено в 1919 – 1924 г.
Баница 40.76667, 21.61667 Баница Баница
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Надм. височина	871 m
Население	498 души (2021 г.)
Демоним	Баничѐни
Покровител	Георги Победоносец[1]
Пощенски код	530 74
Телефонен код	23850
Баница в Общомедия

Бàница (на гръцки: Βεύη, Веви, до 1926 година Μπάνιτσα, Баница^[2]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 23 километра източно от демовия център Лерин (Флорина) в западното подножие на планината Малка Нидже на главния път от Солун за Лерин и Битоля.

Етимология на името

Името на селото не е производно на тестеното изделие баница, а на баня.^[3]

История

В Османската империя

Битката при Баница в която загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. „Илюстрейтед Лондон Нюз“, 16 май 1903 г.

Баничани в 1907/1908 година

Баница е едно от най-старите села в Леринско. В района на Баница са открити мраморно торсо от римския период и римски надгробни стели от ΙΙ – ΙΙΙ век.^[4] Гробищната църква „Свети Николай“ в селото е построена и изписана в 1460 година.^[5] Селото се споменава за пръв път в османски дефтер от 1481 година под името Баница.^[6] В османски данъчни регистри на християнското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Баниче със 132 джизие ханета (домакинства).^[7]

В края на XVIII век Франсоа Пуквил, френски консул при Али паша Янински пише за Баница, че е „българско село със 120 семейства“. В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Баньци като българско село.^[8] В 1863 година австрийският консул Йохан Георг фон Хан в „Пътуване от Белград до Солун“, пише за Баница: „Баница, село със 130 български къщи.“^[9] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Банчи (Bantchi), Мъгленска епархия, живеят 450 гърци.^[10] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Баница (Banitza) е посочено като село с 200 домакинства с 604 жители българи.^[11]

В 1889 година Стефан Веркович пише за Баница:

„

На север от тук [от Кирли дервент] на половин час разстояние, на равно планинско място е разположено село Баница с 50 български къщи, от които се взимат 7250 пиастри данък и 2850 пиастри инание-аскерие. Жителите му се занимават със земеделие и скотовъдство. Тук има един хан и два магазина. През селото минава пътят от Битоля за Солун. Тук има телеграфна и пощенска станция.[12]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Баница има 1650 жители българи.^[13]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Баница е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак с 265 къщи.^[14]

Баница е чисто екзархийско чифлишко село. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 2000 българи екзархисти и функционират две български училища – основно и прогимназиално.^[15]

Баничани участват активно в съпротивата на ВМОРО срещу османската власт. Първият комитет в селото е основан в края на 90-те години на XIX век от Георги Попхристов и Даме Груев. През 1903 година край селото загиват войводите Георги Папанчев, Евстрати Дачев, Васил Попов и Силян Пардов и 13 техни четници. През юли 1905 година селото е нападнато от голяма андартска чета. Едновременно срещу тях огън откриват местната селска чета на ВМОРО и пристигналата турска войска. След като андартите са разбити и се разбягват, турският аскер влиза в селото и арестува и убива няколко души българи.^[16]

При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Баница са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[17]

През 1911 година емигранти от селото основават Баничкото спомагателно дружество „Надежда“ в Торонто, Канада (на английски: Banitza Benevolent Society).^[18]

В Гърция

Църквата „Свети Георги“ в Баница, която съществува и до днес

Придвижване на българска артилерия край село Баница по време на Първата световна война

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Баница има 400 къщи славяни християни.^[19] Баница за кратко е освободено от българската армия по време на Първата световна война, за да бъде отново върнато в Гърция по Ньойския договор. През 1926 година Баница е преименувано на Веви.^[20] В 1922 година под Баница в югозападна посока е построено малко селище, в което са заселени гръцки бежанци от Мала Азия, и което днес се нарича Като Веви и се смята за квартал на Баница.

На 15 ноември 1931 година началникът на полицията в Баница изпраща в Лерин доклад със списък на „доказаните българи“ първенци в селото, оглавен от Никола Малинов, обвинени, че са членове на нелегална революционна организация, като срещу един от тях – Кръстьо Манов е започнало съдебно дирене. Според гръцки жандармерийски документ от 1932 година във Веви живеят 323 българогласни семейства, 203 от които „българомислещи с изявено българско съзнание“. В жандармерийски документ от 1939 година Баница, заедно с района на Преспа е посочена като селище, на което трябва да се обърне най-сериозно внимание в борбата с „българомислещите“.

Втората световна и Гражданската война

Френско-сръбски лагер при Баница през Първата световна война

Селяни от Баница и съглашенски войници на чешмата през Първата световна война

Жители на Баница в 1932 година

След разгрома на Гърция от Нацистка Германия през април 1941 година в Баница селяните установяват българска администрация, макар селото да остава в Гърция. Баничани не допускат гръцка жандармерия и при стълкновението са убити трима полицаи, след което жителите на селото заявяват на германските военни власти, че „са българи и не желаят друга власт, освен българска“. През 1942 година делегация от Леринско изнася изложение молба до Богдан Филов, в което заявява:

„

В село Баница са арестувани и жестоко бити от гърците със съдействието на германците 34 души, един осъден на смърт и присъдата изпълнена. Две къщи изгорели.[21]

“

Баничани участват активно и в създадените от Централния българомакедонски комитет чети за защита от гръцките паравоенни организации в Егейска Македония.

След изтегянето на германците в 1946 година 200 души от Баница са съдени за членство в Охрана от Леринския съд, като 9 от тях са осъдени на смърт.^[22]

В дописка от 31 март 1945 година гръцкият вестник „Фос“ пише:

„

Българите и комунистите продължават дейността си за автономията на Македония. Център на тази дейност не е само Суровичево, но и селата Екши Су, Агиос Пантелеймонас и Веви. От самите имена на водачите се установява ясно сътрудничество между комунистите и българите. Това са някогашните фактори на българската тайна полиция и водачи на българското движение в този край.[23]

“

В 1945 година в Баница има 2680 българофони, от които 1900 с „негръцко национално съзнание“, 280 с „гръцко“ и 500 с „неустановено национално съзнание“.

В Гражданската война жителите на Баница се сражават на страната на Демократичната армия на Гърция и след загубата нова вълна баничани се изселват в Югославия и Албания.

След войните

Центърът на Баница (2008 г.)

През 60-те години голяма част от жителите му емигрират – към Германия, Австралия и Канада. Масовата емиграция продължава до 70-те години на XX век. Според различни изчисления в Канада живеят около 6500 баничани и техни потомци, в Австралия – 2500, в Северна Македония 2000.

В планината над Баница е разположен рудникът Веви, който е открит през 1980-те. Рудникът дава висококачествен лигнит и осигурява много работни места в селото.

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.^[24]

В селото има няколко църкви – „Свети Георги“ (1910), „Свети Атанасий“, „Свети Пророк Илия“ (1918), „Свети Димитър“ и гробищната „Свети Николай“ (XVI век). Съборът му е на Гергьовден. В селото има силогос „Баница“, спортен клуб „Македоникос“ и фолклорна асоциация.^[25]

Прекръстени с официален указ местности в община Баница на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Големи дол[26]	Γκολέμι Ντόλ	Химарос	Χείμμαρος[27]	връх в Радош на ЮЗ от Баница (851,6 m)[26]
Дервент[26]	Ντέρβεν	Дриадес	Δρυάδες[27]	местност в Радош на ЮЗ от Баница[26]
Река	Ρέκα	Потами	Ποτάμι[27]
Смалич[26]	Σμάλιτς	Хамодендра	Χαμόδενδρα[27]	местност в Радош на ЮЗ от Баница[26]
Байрако[26]	Μπαϊράκο	Лаварон	Λάβαρον[27]	връх в Радош на ЮЗ от Баница (1009 m)[26]
Нерейци[26][28]	Νερέϊτσι	Потистрес	Ποτίστρες[27]	местност[26] и връх в Радош на ЮЗ от Баница (744 m)[28]
Бейч[26]	Μπέϊτς	Коцопулу	Κωτσοπούλου[27]	възвишение на СИ от Баница[26]
Големо клепало[26]	Γκολέμο Κλέπαλο	Ипологаху Холери[27]	Υπολοχαγού Χολέρη	връх на И от Баница (997,5 m)[26]

Преброявания

Лигнитните мини южно от селото.

• 1913 – 1617 жители
• 1920 – 1653 жители (524 семейства)
• 1928 – 1995 жители
• 1940 – 2245 жители
• 1951 – 2062 жители
• 1961 – 2105 жители
• 1971 – 1049 жители
• 1981 – 806 жители
• 1991 – 753 жители
• 2001 – 688 жители
• 2011 – 663 жители

Личности

 Основна статия: Баничени (Леринско)

Дейците на ВМОК Ламбо Комитов от Айдън и Коста Гъсков Звездара от Баница, четник при Христо Саракинов

Четниците на Георги Папанчев Дине Неделков и Трайко Янев от Баница

Наце Дзоле Катин – Бабунски, български революционер от Баница, загинал в Попължани

В Баница са родени редица видни български дейци, сред които най-известни са българските революционери Алексо Джорлев (1878 - 1914), Дзоле Стойчев (1867 - 1909), Илия Которкин (1884 - 1934). От Баница са и гъркоманските дейци Доно Холеров (80-те години на XIX век - 1913) и Ставро Кочев (70-те години на XIX век - ?), както и комунистическият деец и активист на славяномакедонските структури в Гърция Ставро Кочев (1910 - 1976).

Външни препратки

• ((en)) Сайт за село Баница
• Христо Силянов. „Писма и изповеди на един четник, 1902“. София, 1927
• Снимки от Баница

Литература

• Королов, Лари-Лабро (Канада) Развоят на праславянските *tj/kj и *dj/gdj в диалектите на четири села в Югозападна Македония, Македонски преглед, 2018, кн. 4 с. 109 – 116
• Στέργιου Αθ. Τριανταφυλλίδη, Ιστορικά Βεύης (Νομού Φλωρίνης) κατά τον Μακεδονικόν Αγώνα. Φλώρινα, 1958. 8ον, σ. 54 υπό Στίλπωνος Π. Κυριακίδου

Бележки

1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά // Fouit.gr. Архивиран от оригинала на 2018-01-29. Посетен на 2 януари 2018.
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. Георгиев, Владимир и др. Български етимологичен речник, Том I (А — З). София, Издателство на Българската академия на науките, 1971. с. 32.
4. Archaeological_and_Byzantine Museum of Florina, архив на оригинала от 30 април 2009, https://web.archive.org/web/20090430122306/http://www.macedonian-heritage.gr/Museums/Archaeological_and_Byzantine/Arx_Florinas.html, посетен на 13 ноември 2008 
5. Кил, Махиел. Изкуство и общество в България през турския период, София 2002, с. 252., архив на оригинала от 29 април 2014, https://web.archive.org/web/20140429171428/http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/M_Kil_Izk_BG_TU_r_vo.pdf, посетен на 19 декември 2017 
6. Kravari, Vassiliki. Villes et villages de Macédoine occidentale, Realites byzantines, Paris: Editions P. Lethielleux, 1989, p. 233. ISBN 2-283-60452-4.
7. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
8. Очеркъ путешествія по Европейской Турціи (съ картою окресностей охридскаго и преспанскаго озеръ) Виктора Григоровича. Изданіе второе. Москва, Типографія М. Н. Лаврова и Ко, 1877. с. 93.
9. J.G.v Hahn „Reise von Belgrad nach Salonik“, Wien 1861, 121.
10. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2^me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 51. (на френски)
11. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 82 – 83.
12. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 155. (на руски)
13. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 249.
14. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 25. (на македонска литературна норма)
15. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 176-177. (на френски)
16. Бъндевъ, Найденъ Минчевъ. Андартитѣ въ с. Горничево (Изправление на невѣрни съобщения) // Илюстрация Илиндень XI (3 (103). Издание на Илинденската Организация, мартъ 1939. с. 7 - 8.
17. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827-828.
18. BANITZA by jing de leon - Issuu // issuu.com. Посетен на 5 април 2021.
19. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 21. (на сръбски)
20. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
21. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 103.
22. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
23. „Фос“, 31 март, Дописка от Суровичево
24. Riki Van Boeschoten. „Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)“
25. Официален сайт на Дем Вощарани^{[неработеща препратка]}.
26. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
27. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 648. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 231). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 28 Σεπτεμβρίου 1968. σ. 1779. (на гръцки)
28. Topografska Karta JNA 1: 50.000.