Барбара Тейлър Брадфорд | |
Псевдоним | Сали Брадфорд (Барбара Сидън) |
---|---|
Родена | 10 май 1933 г. |
Починала | 24 ноември 2024 г. |
Професия | журналист, писател |
Националност | ![]() ![]() ![]() |
Активен период | 1948-2023 |
Жанр | любовен роман |
Съпруг | Робърт Брадфорд (1943 – 1990) |
Уебсайт | www.barbarataylorbradford.com |
Барбара Тейлър Брадфорд (на английски: Barbara Taylor Bradford) е британско-американска писателка на бестселъри в жанра съвременен любовен роман. Използва и съвместния псевдоним Сали Брадфорд (или Барбара Сидън) с писателката Сали Сидън.
Барбара Тейлър Брадфорд е родена на 10 май 1933 г. в Лийдс, Йоркшир, Англия, и е единственото дете на Фреда, медицинска сестра и бавачка, и Уинстън Тейлър, индустрален инженер. Израснала е в предградието Горен Армли. Майка ѝ вселява в нея любовта към книгите и четенето. Обича да чете Чарлз Дикенс, Джейн Остин, и сестрите Бронте. Учи в църковното училище, и в частните училища „C на E“ (в един клас с Алън Бенет) и „Норткот“ за момичета. Продава първия си разказ на списание за деца, когато е била на 10 години.
С мечтата да стане писателка тя започва работа още на 16 години в „Йоркшир Ивнинг Пост“. След няколко месеца като машинописка е назначена като младши репортер в новинарския отдел. От 1949 г. вече е редактор и колумнист на страницата за жените. От 1951 г. отива в Лондон на „Фийл Стрийт“, център на издателската империя на Великобритания, и става моден редактор на женското списание „Woman's Own“, а от 1953 г. пише за „Лондон Ивнинг Нюз“. През 1959 г. става изпълнителен редактор на списанието „Лондон Американ“. От 1962 г. до 1963 г. е колумнист в списание „Днес“ в Лондон.
През 1961 г. Барбара среща, а на 24 декември 1963 г. се омъжва за телевизионния продуцент Робърт Брадфорд (1943 – 1990) и заминава с него за САЩ (получава двойно гражданство).
От 1965 г. до 1969 г. е главен редактор на списанието за обзавеждане и дизайн „Design Center“ в Ню Йорк, и работи като журналист за „Нюздей“, Лонг Айлънд, Ню Йорк, от 1966 г. до 1970 г. През 1970 г. става кореспондент от Ню Йорк на „Чикаго Трибюн“, а през 1975 г. става кореспондент на „Лос Анджелис Таймс“ до 1981 г.
Като един от водещите журналисти по темите за интериорния дизайн и начина на живот Барбара получава няколко награди. Пише редица документални книги по тези въпроси. Освен това издава и редактира няколко детски книги. Но дори след толкова дълга и успешна кариера тя никога не губи желание да пише романи. Трупа години опит и прави няколко неуспешни опита до 1976 г., когато сключва първия си договор.
През 1979 г. се появява дебютната ѝ книга „Изключителна жена“, която се превръща в една от десетте най-продавани книги в историята. След успеха на романа Барбара напуска работа и се посвещава на писателската си кариера.
Част от романите на Брадфорд следват общ модел. Млада жена от низините се издига през годините в бизнеса чрез усилена работа, която обикновено е свързана с огромна саможертва. Възрастен мъж влиза в сюжета като наставник или съпруг, а връзката им рядко е страстна. Любовта и брака обикновено играят малка или никаква роля, докато героинята е силна, установена и съществена фигура в избраната от нея област. Връщането в миналото и вторият шанс след четиридесет години за тези успешни жени са някои от нейните тематични въпроси.
Брадфорд отрича нейните героини да имат стереотип на сексуални хищници, а застъпва тезата, че тези силни и успели жени имат право на човешко общуване. Романтичните ѝ истории драматично илюстрират, че възрастните жени са повече от случайни партньори за енергичните и атлетични млади мъже. Героините ѝ рядко се придържат и никога не се управляват от емоциите си. В съвременния свят те не са обвързани с традиционните роли на двата пола, и те решават кой може или не може да приеме второстепенна роля в отношенията.
Книгите на Барбара са продадени в над 80 милиона екземпляра по целия свят, преведени са на 40 езика в повече от 90 страни, което я нарежда сред най-продаваните авторки на дамски романи. Всичките и романи са бестселъри от двете страни на океана.
По десет от книгите на Барбара Брадфорд са направени телевизионни мини сериали и филми, включително с участието на сър Антъни Хопкинс, Лиам Нийсън, Дебора Кер и Елизабет Хърли, и много други известни артисти.
През 1999 г. става първата жива писателка, чийто образ е изобразен на пощенска марка в серия на Сейнт Винсент и Гренадини, а през 2002 г. и на марка от британския остров Ман.
Удостоена е през 1990 г. със степен „доктор хонорис кауза“ от университета в Лийдс връчена ѝ от херцогинята на Кент. Библиотеката към университета пази архивите на писателката, като ръкописите ѝ се съхраняват в стъклени кутии до тези на сестрите Бронте. Удостоена е с „доктор хонорис кауза“ и от университетите на Брадфорд през 1995 г., през 1996 г. от университета „Тейкио Пост“ в Кънектикът, и през 2005 г. от колежа „Сиена“ Ню Йорк.
През 2003 г. влиза в Залата на Славата на писателите на Америка, достигайки редиците на Марк Твен, Ърнест Хемингуей и Джон Стайнбек. През юни 2003 г. е удостоена с Ордена на Британската империя от кралица Елизабет II за нейния цялостен принос към литературата.
Член е на Съвета на Съвета на Библиотеката на Конгреса на САЩ. Ангажирана е с различни благотворителни каузи – за деца в неравностойно положение, за бедни момичета, за борбата с рака на гърдата, за жертвите на отвличания, както и с други благотворителни организации свързани с Йоркшир.
Барбара Брадфорд живее в Ню Йорк с нейните любими пухкави кучета, които седят под бюрото ѝ, до прозореца с изглед към „Парк Авеню“, докато тя пише. Творчеството ѝ я прави една от най-богатите жени във Великобритания.
|