Барешани

Барешани
Барешани
— село —
40.9531° с. ш. 21.3561° и. д.
Барешани
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаБитоля
Географска областПелагония
Надм. височина660 m
Население205 души (2002)
Пощенски код7221
МПС кодBT
Барешани в Общомедия

Барешани (на македонска литературна норма: Барешани) е село в община Битоля на Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 660 m надморска височина в областта Пелагония, южно от Битоля, в източните падини на Баба, близо границата между Северна Македония и Гърция. Църквата в селото е „Свети Димитър“.[1] В горния му край се намира манастирът „Свети Меркурий“, наричан от барешанци Свети Меркули.[1][2]

История

[редактиране | редактиране на кода]
Буковският, Барешанският и Търновският манастир

На 1,2 km северозападно от селото, в местността Думаноец, са разкрити основи на малка раннохристиянска базилика с архитектурна пластика.[3]

Според местна легенда името на селото идва от факта, че първите жители са преселници от равнината, където има бари.[1]

В XIX век Барешани е село в Битолска каза на Османската империя. Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Барешани е населявано от 360 българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Барешани е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 49 къщи.[6]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Барешани има 360 българи екзархисти и функционира българско училище.[7]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Барешани е център на община в Битолска селска околия, в която влизат Жабяни, Злокукяни, Канино, Олевени и Породин. Българските власти отбелязват 394 жители на селото.[8]

Тапия за лозе в Барешани от 1879 г.
Жена в Барешани през Първата световна война

В 1961 година селото има 498 жители. Голям брой барешанци се изселват в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.[1]

Според преброяването от 2002 година селото има 205 жители, от които 204 са северномакедонци и 1 друг.[1][9]

Националност Всичко
северномакедонци 204
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени в Барешани
  • Васил Николов Саатчията, куриер и терорист на ВМОРО[10]
  • Кръстю, четник на ВМОРО, загинал в 1902 година в Попадия[11]
  • Пандо Стойчевски (1922-1944), югославски партизанин
Починали в Барешани
  • Тодор Трифонов Златков, български военен деец, подофицер, загинал през Първата световна война[12]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б в г д Барешани // Мој роден крај. Архивиран от оригинала на 2021-02-14. Посетен на 13 март 2016.
  2. ↑ Чалоски, Томо. Барешани // Роднокрајски записи. Архивиран от оригинала на 2016-03-13. Посетен на 29 юли 2018.
  3. ↑ Лилчиќ, Виктор, Венета Илјоска. Каталог на ранохристијанските цркви во Република Македонија // Македонско наследство II (5). Скопје, 1997. с. 21. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 236.
  6. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 13. (на македонска литературна норма)
  7. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 166-167. (на френски)
  8. ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министреството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 1.
  9. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2 октомври 2007 
  10. ↑ Спомени на Георги Попхристов
  11. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 405.
  12. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 448, л. 28 а
     Портал „Македония“         Портал „Македония“