Батарèя в шахмата е наличието на две едноцветни далекобойни фигури на една права или диагонална линия с еднакво действие по линията.[1] Комбинацията на двете фигури увеличава потенциала за атака по линията и открива действието по нея на задната фигура, ако предната се измести от линията.
Батареята може да включва дама, топ или офицер. Най-често използваните батареи в практиката:
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
По вертикал и хоризонтал:
По диагонал:
Възможни са и други комбинации, например офицер + офицер или дама + дама. Това обаче рядко се случва на практика поради факта, че изисква произвеждане на пешка.
В първата партия от мача за световната титла между шампиона Хосе Раул Капабланка и претендента Александър Алехин в Буенос Айрес през 1927 г. в позицията на диаграма 1 Капабланка изиграва хода
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
33. Тa7–d7? (по-добре Дd1–f3!), което позволява на Алехин да играе 33. … Дg6-e6! за да образува батарея и по този начин да създаде двойна заплаха: Тd7 е атакуван и Тe5-e1+ заплашва да спечели дамата. Капабланка избягва незабавната загуба на материал с междинен шах 34. Дd1-d3+ g7-g6, но не успява да задържи позицията. Следва
35. Тd8 d4 36. a4 Te1+
37. Цg2 Дc6+! 38. f3 Te3+ 39. Дd1 Де6 Отново батарея. 40. g4 Te2+ 41. Цh3 Де3 (диаграма 2) Започва атака на отслабената бяла пешка f3. Белият топ остава изолиран и не може да се включи в защитата. 42. Дh1 Дf4 43. h5 Tf2 Пешката f3 пада с матови заплахи. Белите нямат вечен шах и се предават. Алехин е бил майстор на батареята и често е постигал победа чрез нея.
В шахматната композиция терминът „батарея“ има друго определение. Батерията е подредба на две едноцветни разноименни фигури на една и съща линия, така че напускането на линията от предната фигура позволява да се включи действието на задната далекобойна фигура.
Разграничават се следните видове батареи:
1. Според цвета на фигурите: бяла, черна и смесена.
2. Според вида на фигурата, стояща отпред: царска, турова, конска, офицерска, пешечна.
3. Според конструкцията:
a | b | c | d | e | f | g | h | ||
8 | 8 | ||||||||
7 | 7 | ||||||||
6 | 6 | ||||||||
5 | 5 | ||||||||
4 | 4 | ||||||||
3 | 3 | ||||||||
2 | 2 | ||||||||
1 | 1 | ||||||||
a | b | c | d | e | f | g | h |
Офицерът на b2 и топът на g7 (диаграма 3) образуват батарея срещу черния цар, която е достъпна за открито нападение със заплаха и за черния топ, но не може да се използва веднага, защото при 1. Тg6+ Цh7 царят предпазва топа. След 1. Цa1-b1 възможният шах от черния топ на a6 се неутрализира. Сега черните са в цугцванг и са принудени да се движат и да отдалечат топа от царя, но не могат да направят смислен шах, например Та6. Така те губят своя топ, например след 1. … Тh6-h1+ 2. Тg7-g1+!. Ако вместо това черният топ беше на f8, както се случва в друг вариант на етюда, ще спечели ходът 1. Цa1-a2 и черните отново няма да имат смислен ход.
|